събота, 13 декември 2008 г.

Котките на Истанбул... и една кокошка



Истанбул е градът на най-дружелюбните котки. От първия момент, в който започнеш да обикаляш улиците, ги намираш в краката си. Те са навсякъде. Търговец. И зад него котка. Уличен музикант. И зад него котка. Жена с черно фередже. И зад нея... Явно това е един от градовете, решил проблема с бездомните кучета.

Котките ти се усмихват от всеки ъгъл. И си приличат. Обикновено са бели на оранжеви петна. Умилкват се и винаги са в настроение за снимка отблизо. Можеш да ги погалиш. Можеш да си поговориш с тях. Можете и просто да си помълчите заедно.
Обикновено са много мързеливи. Могат да бъдат намерени на всяко слънчево място на всеки сокак.

Както и на стола в някое малко затворено заради Рамазана магазинче.

Както и върху щанда на уличен продавач на тенекиени боклуци.

Както и на масата на красиви испански туристки – бутащи чашата им с айрян, чупещи я на земята и после блажено ближещи кисело мляко от тротоара.

Те са и в азиатската, и в европейската част. И на най-шумното, туристическо място, и на местния пазар за риба, и в спокойните наклонени улички на Фенер.




Те са котките на Истанбул.




...и една просто случайно минаваща кокошка.

Няма коментари: