мъглата в сараево беше толкова гъста и се сгъстяваше с всеки изминат ден. хората вече не виждаха дори краката си. не виждаха къде ходят. знаете ли - понякога дори ставаше така, че вместо напред, те тръгваха нагоре. без дори да разберат. и продължаваха да си вървят така, докато не се окажеха заобиколени от облаци. тогава се стряскаха, подхлъзваха се и политаха надолу. падайки върху главите на други минувачи.
мъглата в този град обаче беше толкова гъста, че вече никой не обръщаше внимание на такива неща.
мъглата в този град обаче беше толкова гъста, че вече никой не обръщаше внимание на такива неща.
Няма коментари:
Публикуване на коментар