Самсара за храната

Снощи се запознах с едно момиче и се заговорихме за клипчето горе. И двете бяхме забравили името Samsara, ама, благодарение на няколко ключови думи, се оказа, че говорим за едно и също нещо. Гледах го преди доста време и вчера се замислих колко силно влияние ми е оказал. Остава тук.

За Камарата на следователите в България, за ВСС...

Както преди време Светла Баева от БХК излови National Strategy Integrate Mangali, така днес пък колегата й Радослав Стоянов попадна на следното писмо:

"Известно е, че [Холандия] е страна в която хомосексуалистите са установили доминация в обществото, наркоманията е почти изцяло легализирана, а съществува и официално партия на педофилите, която се домогва до участие в парламента. Мисля, че представители на такава държава не могат да бъдат наши ментори по отношение на проблемите в съдебната власт. Нашият славянски народ не заслужава подобна участ", 

... декември 2013 г. - аргументът на Пламен Стоилов (тогавашен председател на Камарата на следователите в България и член на предния ВСС) защо няма да иде на работна среща, на която ще присъства и холандец като представител на страна успешно наложила модел за измерване на натовареността на магистратите и органите на съдебната власт.

Писмото все още е на страницата на Националната следствена служба тук. Освен че е агресивно, неадекватно, хомофобско и тесногръдо, то е и пълно с безобразни граматични и технически грешки. Например (само на пръв поглед грешките, които ме грабнаха):

Излезе и в Правен свят.

Пълен абсурд.

за укрепване на националната идентичност

kleta
Цеца бие всички рекорди, разпродава Арена Армеец 

Балканската кралица Цеца обещава, че това ще бъде най-разтърсващото шоу, правено някога извън територията на нейната родина. Цеца даде специално интервю по темата за сръбската национална телевизия, а на въпроса - защо именно концертът ѝ в България ще бъде най-добрият, тя заяви: „Ние сме изстрадали народи, особено през последните 20-30 години, просто искам да направя тези хора щастливи...“. Балканската богиня... „Майката на нацията“, както я наричат в Сърбия, ще представи на родна земя най-доброто от началото на музикалната си кариера до днес.
24 март

majka
Цяло село заживя с български народни носии

Работещите в държавните администрации и фирми облякоха на работните си места традиционната ресенска носия или сложиха автентичен аксесоар от нея, с което доказаха, че жителите на село Ресен се гордеят с бита си и не са забравили българския дух и традиции [...].
27 март

balgariq
всяка сутрин вестник преди работа С КЕФ от Lafka!

Жената, която продаваше, винаги бе премръзнала от студ зимата, а будката – ръждясала, и честно казано – малко ме хващаше страх да не падне някоя ламарина отгоре ми.
[...] Слава богу – надежда има! Нещата започнаха да се променят, откакто навлязоха т.нар. ЛАФКИ. [...] Най-после нещо европейско - новите вериги киоски Lafka. Европейско, а в същото време – българско, и залага основно на родните стоки.
14 март

Like This

Like This

A love poem

by Rumi

Translated by Coleman Barks

Recited by Tilda Swinton

If anyone asks you
how the perfect satisfaction
of all our sexual wanting
will look, lift your face
and say,

Like this.

When someone mentions the gracefulness
of the nightsky, climb up on the roof
and dance and say,

Like this.

If anyone wants to know what "spirit" is,
or what "God’s fragrance" means,
lean your head toward him or her.
Keep your face there close.

Like this.

When someone quotes the old poetic image
about clouds gradually uncovering the moon,
slowly loosen knot by knot the strings
of your robe.

Like this.

If anyone wonders how Jesus raised the dead,
don’t try to explain the miracle.
Kiss me on the lips.

Like this. Like this.

When someone asks what it means
to "die for love," point
here.

If someone asks how tall I am, frown
and measure with your fingers the space
between the creases on your forehead.

This tall.

The soul sometimes leaves the body, the returns.
When someone doesn’t believe that,
walk back into my house.

Like this.

When lovers moan,
they’re telling our story.

Like this.

I am a sky where spirits live.
Stare into this deepening blue,
while the breeze says a secret.

Like this.

When someone asks what there is to do,
light the candle in his hand.

Like this.

How did Joseph’s scent come to Jacob?

Huuuuu.

How did Jacob’s sight return?

Huuuu.

A little wind cleans the eyes.

Like this.

When Shams comes back from Tabriz,
he’ll put just his head around the edge
of the door to surprise us

Like this.

Екстрадиция в Чечня

Днес България отново е осъдена от Европейския съд - този път заради забележителните усилия на един прокурор да угоди на Русия и да й върне чеченски гражданин. Г. неслучайно е получил бежански статут в две страни от Европейския съюз - Полша и Германия - за неговия живот съществува риск, ако се върне в Русия. Стъпвайки в България обаче, той се оказва заловен от услужливите власти и почти екстрадиран в Москва.

Спасява го Европейският съд, от който на 14 септември 2012 г. са поискани привременни мерки, забраняващи екстрадицията. Искането е уважено в 16:30 ч. на същия ден. Така е стопирано изпълнението на решението на Великотърновския апелативен съд. Този съд малко по-рано е успял да намери пролуки в българската законова уредба и да се произнесе с окончателно решение, решавайки да предаде Г. на Русия. Рисковете за живота му след екстрадиране са напълно пренебрегнати от съда. (Повече за решението на ЕСПЧ - тук.)

А фактите са такива, че в Русия правото на национално самоопределение е свещено, когато става дума за присъединяване на територии. Но когато говорим за многовековен категоричен стремеж за отделяне, следват мъчения, изчезвания, смърт и разбира се, обвинения в тероризъм. Русия успява лесно да 'продаде' проблемите в кавказките републики, Чечня, Дагестан и Ингушетия, като част от проблема с международния тероризъм. Интересно интервю по темата от 2009 г. има тук.

В държавата Русия, например, съществува Закон срещу тероризма, според който се забранява погребването на терористи, убити при противодействие на техните терористични дейности - при тези случаи телата им не се връщат на роднините, а местата, в които са заровени, не се разкриват на роднините. Повече - тук. 

Та, тази държава е заявила, че гарантира, че жалбоподателят, който счита за чеченски терорист, няма да бъде изтезаван и подлаган на нечовешко отнасяне, ако им бъде върнат обратно. Българските власти? Доверили са се безрезервно. Не и ЕСПЧ. Според Съда в Страсбург руските гаранции не са достатъчни, тъй като в миналото руските власти, дори когато са искали да предотвратят подобни практики, не са успявали да упражнят ефективен контрол върху силите за сигурност в Северен Кавказ. ЕСПЧ намира, че жалбоподателят е лишен от гаранциите срещу изтезания и нечовешко отнасяне в случай на екстрадиране, които Член 3 от Конвенцията изисква. България ще плати 2377 Евро разноски по делото.

NB! Статут на бежанец!

Бежанците бяха поизчезнали от българските медии. Най-вече защото МВР прави и невъзможното, за да спре потока. “След около час един началник вика – сега, влезнат ли в българско, бой и наобратно. Викам – какво ще рече бой? Жени, деца там… Ами, вика, внимавайте, нали… Подбирайте ей така мъжете, това-онова. Ще подбираш – дръжки. И съответно – бой и наобратно", това от разказ на полицай, работещ на границата, записан от БНТ през декември.

През последните два дни обаче попаднах на няколко хубави неща.

Препоръчвам Темата на Нова от тази неделя, която беше за непридружените деца - деца, които са дошли тук без родители или роднини, сами или с познати на семейството, от които са били разделени впоследствие (тук съм сложила повече информация относно тези деца). Според информация от началото на февруари у нас живеят около 200 такива деца. В българското законодателство обаче има дупка и не е ясно коя институция може да назначи попечител или настойник, който да ги представлява пред държавата - например, за придобиване на статут, за налагане на мярка за закрила, за здравна грижа или, както се посочва в репортажа - за участието им във футболен клуб. Така, репортажът описва объркания живот на Бурхан, дете, което е "прикрепено" към сирийско семейство, което обаче скоро ще замине за Германия, понеже майката Секине е болна, вероятно от рак, но не е сигурна, защото е трябвало да избяга преди да й се направи второ изследване, а в България явно няма кой да й помогне да разбере и затова Бурхан ще трябва да бъде "отлепен" и после вероятно "прикрепен" към някое ново семейство.

Това, което най-много ме впечатли обаче беше декларацията на Общинския съвет във Вършец, съдържаща следното изречение: "Настаняването на непридружени деца бежанци ще изиграе крайно негативна роля в привличането на бъдещи инвеститори и посетители на града."

Утре в 17 ч. се открива и изложба в Народната библиотека със снимки на сирийски деца, разселени в своята страна. Снимките са правени в Сирия от фотографа Васил Къркеланов и журналиста Нидал Хлайф.

А излезе и удобна статия в сайта pravatami за правния аспект на бежанския и хуманитарния статут. Просто и ясно.

Soko - I'll Kill Her

Миналата седмица едно клипче стана вайръл. Романтично, че и черно-бяло, то показваше 10 двойки напълно непознати, които се целуват за пръв път - FIRST KISS, провокира куп пародии, като това или това, даже това. Но най-силно впечатление ми направи песента. We Might Be Dead By Tomorrow. Смътно ми напомни на нещо. Забравих обаче, до днес, когато се натъкнах на една статия, в която пишеше, че след това клипче изпълнителката придобила много голяма популярност и песента се продала в десетки хиляди копия. Била Соко. Ето я и любимата ми нейна песен:

"Ами, славяни сме. Рода. Говорим един език. Молим се на един Бог. И харесваме ЖЕНИ."

Прочетох Дачков преди малко и ми се зави свят от всичко, което казва и начина, по който го прави... Добре че малко по-късно, без да искам, попаднах на ето това. Такова просто обяснение на новозараждащата се тоталитарна концепция, в чиито планове безспорно влиза и България. Макар второто да е написано три дни след първото, то е като негов блестящ отговор. Отляво е Дачков, отдясно - Бойко Пенчев.

Елцин бе разпад, Путин е идея за национална идентичност и най-вече за бъдеще. Който не разбира тази елементарна истина е обидно глупав. Да се мисли днес, че Русия ще даде Украйна – която й принадлежи – без бой е смешно. [...] Ако тази отрекла се от християнските си корени и оглупяла Европа (гробище за скъпи покойници по Достоевски) нямаше остен, който да я ръчка и да боде гордостта й!

Онова, което му трябва (на Путин), са не новоприсъединени територии, а трайно разделена на украински националисти и руски сепаратисти Украйна, където Русия се явява "стабилизиращ фактор". "Фашистите" в Украйна, както сепаратистите и ислямистите в Северен Кавказ са удобният враг, който оправдава ограничаването на свободите и поддържането на огромен военен и репресивен апарат.  [...] Идвал бил Новият световен ред, в който мястото на България е при "православието и самодържавието"! [...] И в руската, и в българската публичност "фашизъм" се появява в идентична ситуация – като етикет за някой, който се е обявил против олигархичната посткомунистическа върхушка, дошла на власт "след демократични избори", каквото и да означава това в руския и българския случай. [...] Западната цивилизация е основана върху личния избор, като признаването на този избор се разпростира и върху границите на сексуалното поведение. Именно затова "европейско" започва да се римува с "гейско". [...] Хомофобията не е просто неприемане на сексуално различните, тя е дълбинно, полусъзнателно неприемане на самата идея за лична свобода Сякаш все повече хора искат да избягат от свободата, подслонявайки се във въобразения свят на някаква "естествена" общност, дефинирана от езика, земята, културата, религията. "Славяни сме. Рода. Говорим един език. Молим се на един Бог. И харесваме ЖЕНИ." "Западът", англо-саксонските империалисти, евреите-банкери, Сорос и соросоидите – всички те са Злото, защото са разрушили този уютен свят на простите радости. Ето това е манталитетната нагласа, която за съжаление ще ни дърпа все по-осезаемо към политическия инфантилизъм. Защо инфантилизъм ли? Защото този "естествен свят" никога не е съществувал, а е изфабрикуван, за да държи на власт Путин и подобните на него. Той е най-опасното им стратегическо оръжие. Новата идеология, легитимираща неототалитарната държава.

Points of view

Километър в нейните обувки

Всяка 4-та жена в България е пострадала от домашно насилие, а всеки трети от нас познава такава жена.
- Инициативата 'Извърви километър в нейните обувки', макар да беше заклеймена тези дни, е много разумна и си заслужава да идете. Тя цели да привлече погледите ни към статистиката и към мрачната реалност, която се крие зад нея, към един проблем, за който трябва да се говори, а не се.
- Да 'обуеш нечии обувки' значи да се поставиш на чуждото място, да си представиш какво значи да си част от тези една четвърт български жени, подлагани на системно насилие вкъщи – физическо, психическо, сексуално.
- Значи да загърбиш 'мъжкарското' поведение, което обществото чака от теб и да го изненадаш това общество, бе! Показвайки, че те е грижа.

8-март. Събота. 12 ч. На "Аптека".

HER gender

Paul: You are part man and part woman. Like there's an inner part that's woman.
Theodore: Thank you.
Paul: It's a compliment.

Alien Child: I hate women. All they do is cry all the time.

Theodore: That's not true. You know men cry too. I actually like crying sometimes. It feels good.

Alien Child: I did not know you were a little pussy. Is that why you don't have a girlfriend? I'm going out on that date and fuck her brains out and show you how its done. You can watch and cry.

Тези две реплики във филма Her ме изненадаха. Целият филм е футуристичен, според Росен - такъв какъвто си го е представял Стив Джобс. Дрехите са красиви, но семпли и удобни, техниката е неразривна част от човека, и все пак най-интересни ми станаха жените. И то особено защото го гледах веднага след като прочетох тази статия, която ви препоръчвам. 

Hemos perdido aun este crepúsculo

Preguntas Hermosas is a story about a time that was shared between two people, told through a combination of Poema X by Pablo Neruda and Under the Harvest Moon by Carl Sandburg, animated by Süperfad, a collective of designers, directors, animators, and artists. Here is Neruda himself reciting Poema 10:

Hemos perdido aun este crepúsculo.
Nadie nos vio esta tarde con las manos unidas
mientras la noche azul caía sobre el mundo.

He visto desde mi ventana
la fiesta del poniente en los cerros lejanos.

A veces como una moneda
se encendía un pedazo de sol entre mis manos.

Yo te recordaba con el alma apretada
de esa tristeza que tú me conoces.

Entonces, dónde estabas?
Entre qué gentes?
Diciendo qué palabras?
Por qué se me vendrá todo el amor de golpe
cuando me siento triste, y te siento lejana?

Cayó el libro que siempre se toma en el crepúsculo,
y como un perro herido rodó a mis pies mi capa.

Siempre, siempre te alejas en las tardes
hacia donde el crepúsculo corre borrando estatuas.