Iranian people

ZAZочарование

Има хора, които от улицата са почнали и там трябва и да си останат. Една от тях е Заз. Мисля си го, докато се клатя, подбутвана от плахата тълпа на концерта й във Франкфурт в началото на месеца. Тя го играе клош на сцената, заобиколена от хора, които й се възхищават тихо и искат да са готини като нея. Пее добре, но е фалшива като изпълнение. Говори за улицата, а на концерта й има само хора, които са дали най-малко 50 евро, за да влязат. Верно, че и Ману Чао е така, примерно. Ама той някакси съумява да балансира.

Така че - минус. Музиката й звучи готино, докато готвя вкъщи поредната неуспешна манджа и си представям, че живея в Париж, но на концерт е скучно и разочароващо. И понеже идва в София, бих ви посъветвала да не се прецаквате и вие. Идете в някой бар по-добре и подкупете бармана да ви я пусне на запис, докато пиете нашироко и спокойно червено вино. 

Изненада! Под игото!

Не знам дали греша, но мисля, че през последните 10 години не е имало година, в която Вазов и то обикновено Под игото, да не се паднат на изпита я за 7-ми клас, я за 12-ти, я и за двата. Патриарха е толкова сигурен, че дори и само разработките за него да научиш наизуст можеш да се окажеш в някоя престижна гимназия или университет. Защо? Попитахме 10-тина случайни патриота, бъркащи си в носа на Попа. В общи линии нагласите бяха следните: Подиготоероманзагероичносттананашиянародитрябвадагопознаваме. Той е, разбираш ли, основополагащроманзацялатабългарскалитература. Демек, мненията се разклоняваха ясно в две посоки:

История
Ми не. Вазов може да разказва за интересни от историческа гледна точка времена. ОК. Обаче, сериозно, айде да направим стъпка напред. Ако Вазов се преподава толкова усилено в училище не заради качествата на произведенията му, а заради приноса му към развитието на литературата, то тогава защо не го преместим в часовете по история? Османското владичество вероятно е било кофти, вероятно е било тежко, макар и не толкова, колкото ни разправят в часовете по история (а и по литература) разни промиващи мозъците учебници. Крайно време е да се направи образованието адекватно, модерно и невсяващо омраза. Да се изчисти от трагически послания, в които границата между минало и настояще се размива, в които днешните ни съседи (било то турци, сърби или разни балкански съюзници) са същите онези, дето са колели и бесели преди 150 години. Или, най-малкото, дори и да си останат в учебния план, то поне да имат алтернатива. Защото Освобождението на България не е последното нещо, което ни се е случило, ебаси.

Литература
Вазов може да е бил първият романист, ОК. Но айде да си говорим честно. Това не е Достоевски. Дали не прекаляваме малко с гордеенето? Чела съм в дълбочина цялото му творчество на два пъти в 7-ми и 12-ти клас, както и почти цялата достъпна критика за него, ходила съм на куп уроци и, да ви кажа честно, не си спомням много. Някой и друг образ и толкова. Така че, защо на тези изпити се опитват да накарат кандидатстващите да мислят, че това е единственият, който си заслужава да бъде научен? Направихме си достатъчно патриоти и си ги имаме всякакви. Разни, дето скандират неприлични думи на протести и призовават за саморазправа с малцинствени групи, впрочем, докато пеят научените в училище песни на Чинтулов, или пък водят някакви кичозни предавания, докато ни издишат пушек в лицето или ни бият по улиците. Дойде време за отглеждане на някое и друго интелигентно поколение. Така че защо за разнообразие от МОН не наблегнат следващия път на Павел Вежинов, примерно? 

Плевнелиев

На нова година празнувах с група французи и германци. Те слушаха приветствията на президентите си по телевизията и ги коментираха запалено. По едно време ме попитаха за нашия. Аз казах, че скоро е имало избори. Че имаме нов президент, който е от управляващата партия, бивш предприемач, бивш министър на регионалното развитие, евентуално свързан с комунистическата партия... Но, честно, не можах да се сетя за името му. Мислех, мислех, ровех си в главата, но... не! Хората ме изгледаха учудено. И аз се опитах да се защитя. "Ами, той, нали разбирате, не е важен... президентът няма кой знае какви правомощия... пък и този изскочи съвсем от никъде." Но не, не бях убедителна. В крайна сметка говорим за една важна, макар и основно представителна институция. Как, по дяволите, да не се сетя за името на новия държавен глава!? Върви им обясни кой е Бойко Борисов, как си подбира хората, колко слабо ме интересуваха последните избори, пълни с опасни популисти и безлики пионки.

Но като го гледам през последните 4 месеца Плевнелиев може да се окаже готин президент. Първо, дава индикации, че може и да се опълчва на Борисов, второ не може да е женен за такава жена, без да има силен характер и трето - много ме зарадва фактът, че отиде на посещение в Рибново, без някой малоумен български политик да е завихрил скандал за радикален ислям в района или някоя друга подобна глупост. Това, че отива там и се изказва адекватно по темите, свързани с етническа и религиозна толерантност, е прецедент за ГЕРБ. А и в Рибново хората са много мили, канят те да спиш у тях и ти предлагат мекици. Но се обиждат, че им се обръща внимание само при скандални поводи. Браво на Плевнелиев. Дано пък излезе хубава изненада от него.