вторник, 10 февруари 2009 г.

Една съставомерна мечта



Последните 2 седмици прекарах в ровене из Наказателния кодекс, готвейки се за изпит. Преподавателят беше разрешил да го ползваме на изпита. Така че през цялото време се опитвах да запомня кой престъпен състав къде се намира, така че като ме попита веднага да отворя на правилното място. Което май излиза, че е в основата на цялата професия - да знаеш кое къде да търсиш. И така - докато го правех, се натъкнах на странен член, имащ наглостта да определи най-голямата ми мечта като престъпление, а именно:

Чл. 328. (3) Който води скитнически живот, като не се установява на постоянно място за живеене и не упражнява общественополезен труд, се наказва с пробация до две години.

Оказва се, че мечтата ми да обикалям целия свят и да се прехранвам само с паднали ябълки из бразилските поля, или с риба, уловена около някой тайландски плаж, или пък с хляб от случайно добронамерено иранско семейство и т.н., пътувайки и откривайки нови места, стъпвайки по нови улици с нови хора, говорейки и пишейки, без грам отговорности, без проблеми, бягайки и връщайки се само там, където аз преценя, с постоянен адрес "накрай света" - всичко това, тази светла мечта излиза престъпление според българските закони. И ако ме хванат, ще ми наложат пробационна мярка - да ходя и да се подписвам пред някой полицай с празен поглед всяка седмица примерно. Правото няма нищо общо с мечтите, нито с романтиката. Не стига, че повечето хора (като мен) никога не събират смелостта да го направят, ами тези, които са събрали, трябва да ги преследваме. Та те биха осъдили Керуак и Буковски като едното нищо:)...

Няма коментари: