четвъртък, 12 февруари 2009 г.

Перуанско намигване




От два дни на "Кракра" 11 в Дома на архитектите се помещава една изложба на тема: Перу. Ще бъде там още няколко дни и ако някой минава оттам, силно я препоръчвам. Действа заразяващо за всеки пътешественически настроен човек. Ценното не са просто десетките хубави снимки на усмихнати перуански деца, които могат да бъдат разгледани и с едно цъкване във фликър, нито толкова и техните рисунки, които изненадващо наподобяват тези, които и ние си рисувахме едно време в нашите си български училища - онези размазани човечета с абсурдно дълги ръце и обичайните къщички с пушещи комини, нарисувани върху евтина грапава хартия. По стените се разказва историята на изчезващи племена, описват се древни лековити билки, стари народни приказки и стихотворения. Все факти, които трудно могат да се намерят в интернет, а по-скоро си представяш как ги разказва някоя симпатична баба, съзерцаваща Амазонка на някоя пейка. Мила е успяла да хване част от атмосферата на едно много далечно място. А и самата тя има какво да разкаже, ако е там. Отишла е в Перу на разходка, за не повече от 6 месеца с идеята да продава ръчно правени бижута. Испанската компания, с която летяла обаче не щеш ли фалирала, което явно било добре дошло за Мила. Тя останала там още 2 години, занимавайки се основно с благотворителна дейност - но не от онази по баловете с дългите рокли без гърбове, а директно - на място. Това, разбира се, е дълга тема и аз се олях от дълги изречения. Идеята ми беше просто - хубава изложба.:)

Няма коментари: