Казахстан

Оказва се, че в Казахстан също са въвели изискването да се плащат авторски права върху музиката, която се слуша в заведенията. И хората там също като мен (публикувано на 26 септември) се чудят дали парите им наистина отиват за насърчаване на музикалните автори. За рубриката "Светът е малък".

"Казахстански предприемачи написали писмо до Майкъл Джексън, в което се интересували дали поп иконата получава авторски хонорари за използването на песните му в кафенета и ресторанти в Казахстан. Разтревожените граждани твърдят, че всеки музикант трябва да бъде уважен и да му се заплатят необходимите хонорари, съобщава Интерфакс."

http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=573032

София vs Другите градове

Варна за втори път стана най-добър град за живеене, Пловдив - най-културен, Тетевен - най-зелен, а Велико Търново - най-красив. “Бих сложил на входовете на София табели, на които да пише къде са най-хубавите градове в България, за да могат прииждащите към София да се върнат там”, казал вчера ББ на церемонията по връчване на Най-добър град на България, в която името на столицата не фигурира.


Класацията е изготвена според читателския вот в информационния сайт на Дарик радио, в която са участвали над 300 000 човека. Повечето от хората, които имат достъп до интернет, живеят в големите градове, най-вече в София.


Не мога да определя мнението си към ББ-коментара. Дали е дискриминативен, дали е обективен. Знам само, че е смешен. Този път ББ уцели и тънките струни на моята душевност... Познавам много хора, които идват от други места в София и почти всички я мразят. От колегите ми само варненците се кълнат, че са за малко. Повечето остават за постоянно. И продължават да си я мразят. Препълненият градски транспорт, заведения, университети, асансьори, улици, магазини, апартаменти, пейки в парка, подлези, плаващи плочки (...) явно не са достатъчно отблъскващи. И лоша, некултурна и грозна тя си остава най-желана - моята любима София, с Борисовата градина, със зелените пътечки из квартала и малките улици около Попа.

Та този път май съм склонна да подкрепя ББ с почти същата смесица от чувства - привързаност към града, обида от пълното му изключване /от българите "тире софиянците"/ от класацията на "добрите" и същевременно задух от "горещите" й точки.

Авторитета на Айтос

Ивана получила почетна награда “За достоен принос” към Айтос лично от кмета на града. Отличието за издигане авторитета и популярността на родния град, била връчена на Ивана навръх празника на града, пише днес на последната си страница вестник "24 часа".

Как беше - "бясно карай на червено"??? Ако бях от Айтос, щях да се почувствам неловко. :)

Следващата стъпка е връчване на медал за принос към Българската духовна култура на Камелия. Примерно.

Опасен популизъм

Независимият депутат Елеонора Николова предлага в Парламента отпадането на т.нар. „съкратено следствие”, което се прилага от българските съдилища, след промените в НПК. В условията на такъв облекчен съдебен процес подсъдимият напълно признава вината си. Така се избягва загубата на излишно време и средства по доказването. От своя страна съдът постановява присъда по-ниска от обичайната. Като тук под “излишно време” се разбира не просто някакъв кратък период, а години. Години, в които делата си “висят” някъде, докато не изтекат по давност или докато, поради липса на доказателства, обвинението пада. Това е така,
- защото през тези години здравето на подсъдимите рязко се влошава и те често нямат физическата възможност да присъстват в съдебната зала.
- Защото свидетелите един по един започват да се отказват от показанията си било поради слаба памет, било от страх, а в особено тежки случаи – понеже вече не са сред живите.
- Защото поне половината от доказателствата се оказват взети неправомерно, със съмнителна тежест или пък изчезват.
Може да е неприятно да се признае, но организираната ни престъпност не е „вчерашна”. Най-малкото гледала е американски филми. А адвокатите ни са изобретателни. И това в никакъв случай не е български синдром.

И сега – какво предлага аджеба това съкратено следствие. Забравяме за хиляди отпечатъци, свидетели, документи, снимки и т.н. Престъпникът казва „Аз съм виновен. Признавам всичко, за което ме обвинявате.”, в повечето случай дори демонстрира разкаяние. Дали е искрено или не, това нас ни най-малко не ни интересува. Защото не можем да го променим. Например за убийство НК дава от 10 до 20 години. При съкратеното следствие на обвиняемия се налага присъда под 10 години. И той започва да изтърпява наказанието си веднага. Не след години. Като според професора по наказателно право Пламен Панайотов в затвора (особено българския) психиката издържа най-много до 7 години. После настъпват необратими последствия.

Това, което депутат Николова предлага, е да се даде право на съда да избира дали ще приложи съкратеното следствие след признаването на вината или не. И колкото и да се опитвам не мога да си представя как някой наркобарон със сълзи на очи ще изповяда всичко и после ще се остави в ръцете на съдиите. Защото тази процедура си е чиста сделка. Престъпникът „продава” признанието си, срещу което получава по-ниска присъда. А никой бизнесмен не би „плащал”, ако я ще получи „покупката”, я не. Така съкратеното следствие моментално се превръща в поредна неработеща разпоредба. Моето скромно мнение е, че НПК по-скоро трябва да регулира колко под минимума има право да пада съдът.

А колкото до Николова – много ми се иска да отбележа, че тя се отцепи от ОДС. И заедно с Мария Капон (ОДС), Николай Младенов (ОДС) и Димитър Абаджиев (ДСБ) създадоха ново движение „Европейски демократичен път” (ЕДП). След което заиграха заедно с ГЕРБ на евроизборите, срещу което Младенов получи избираемото 3то място в листата и логично – стана евродепутат. Двете дами в ЕДП пък ме впечатляват с популистки предложения в Парламента, лишени от много смисъл, но пък целещи директно сърцето на избирателя.

Zuco 103 и тангото

Концертът беше точно такъв, какъвто го очаквах, че и по-хубав. Лилиан полудя на сцената. Ама това беше такова искрено полудяване с подскачаща нагоре-надолу огромна коса и неизменна заплаха от смъкване на роклята. Осинови цялата публика. И едва я пуснахме да си отиде. А ден преди концерта едно момче ми каза за една френска мода на смяна на сричките в думите. От там идвало и името на Gotan Project. Дали от бирата, или от информацията, но това ме потресе.

ЧРД

Влизам аз днес в сайта на бТВ. Интересува ме конкретно сутрешния блок „Тази сутрин”. Информацията, която търся, така и не я намирам, въпреки големите претенции на предаването. Но все пак получавам възможноста да се насладя на галерията на предаването. Която включва една единствена снимка – факсимилиме от поздравително писмо от столичния кмет Бойко Борисов до водещия Николай Бареков (роден на 16 октомври). От него става ясно, че между тях има топли „приятелски чувства”, ББ познава семейството му, определя Бареков като „безспорен професионалист”, „отговорен” и добър водещ с чувство за хумор. Аз с моето си просто око част от тези качества така и не съм успяла да забележа. Но не това е важното. Писмото си е типична честитка между не много близки, но уважаващи се взаимно хора. И все пак – защо това е единствената честитка, публикувана на сайта на най-гледаното предаване в българския ефир във времето между 8 и 9? Най-добре ли е написана? Само ББ ли се е сетил да честити на Бареков? Или само неговите пожелания са достойни за сайта на бТВ?

http://www.btv.bg/broadcasts/broadcast_info.pcgi?cont_id=258

Интересно ми е как един от най-харесваните ни политици, направил заявка за премиерското кресло догодина, е в толкова близки отношения с един от най-харесваните български водещи. А дори и да я има тази взаимна лична топлота защо трябва да бъде толкова ярко афиширана в публичното пространство без никой да й обръща внимание?

A whole new world should be invented to describe how high I feel when I listen to this song

Сектор А/Sector A

Тази хартийка може да бъде видяна зад витрината в хола ми. Днес прочетох из медиите, че количествата от нея са изчерпани за 24 часа. И си седя тук. И.. как беше - потривам доволно ръце. Снимката е от сайта на zrock. Моят фотоапарат е счупен.

Няколко мисли от днес

Докато красивите неща гният в мръсни кофи с надпис „Чистота”...

Е, няма ли и друг вариант за последна спирка на изстрадалите софийски листа? Ето ви едно популистко решение. Биха били идеални за справяне със софийските дупки. Хм, имам предвид онези отвъд територията на червените ленти и големите ББ-ножици. Красиви са, улекотяват търканията между земята и обектите, движещи се по нея и са... безплатни. Ако планът проработи ББ дори би могъл да предложи на избирателите вечна есен. Идват избори. А и обещанията са... безплатни. Както и посочването на виновници. Но стига сладникав популизъм. Като заговорихме за Истинските мъже в българската политика и техните големи... цели, се сещам за социалната мрежа фейсбук. Изтъркано е да се говори за нея. Знам. Но пък, колкото и да я мразим, тя си има важна характеристика – хора. Много хора. А хората там се обединяват в групи. Тази седмица си намерих две нови. Едната се казва „Срам ме е, че президентът ми е доносник на държавна сигурност” (467 члена), а другата „Сенд „Бате Бойко” на село” (480 члена). Харесвам първото заглавие. Във второто обаче ме смущава фактът, че наказаваме селото без видима причина.

Моя отбор? Нашто какво?

Все забравям да кача този билборд. И да питам дали вече неграмотното писане се счита за успешен рекламен похват или просто рекламната индустрия пише неграмотно? Ама то и няма смисъл да ми се отговаря - очевидно и от двете никой не се срамува. После се чудя защо все някой по медиите хленчи срещу пълния член и запетайките. Ами то и бес тва като говорим така и така не ги ползваме.

Открийте 1-разликата?

„Открийте десетте разлики” би звучало добре във всеки друг случай... Но тук става въпрос за БНТ... Със сигурност не съм първата, която забелязва липсата на разлики между новото лого на Канал 1 и старото на Списание 1. Но пък винаги е плюс още един човек да се посмее. Да де, прав си, че това е всъщност едно безкрайно опростено и стилизирано изписване на простичката цифра „едно”, за което всеки би могъл да се сети. И все пак става въпрос за малка държава и логото на едно наложено вече списание, което излиза от, примерно, 6 години. А дори и да не го четеш, пак би трябвало да си го забелязал, камо ли пък ако си дизайнер в Националната телевизия, на когото кой знае колко му се плаща. Познай от кого.

Не съм адвокат на „Едно”, ама БНТ доникъде няма да я докарат така. Соц Соц Соц...

Моите зелени баби

Ами не – не живеят в района на Петрич. Но всички странни привички, които едно време много ме дразнеха в тях, лека полека се превръщат в наша обща черта. Подбудите са различни, но независимо от това бабите ми /а и твоите, със сигурност/ поддържат едно модерно обществено поведение на опазване на околната среда с всичи сили. И ако живееха на запад, гордо биха могли да носят етикета „инвайърънментъли френдли”. Само че живеят в България, в която пестенето дълги години е било начин на живот. От бананите до тоалетната хартия всичко е било дефицитно и е изисквало редене на опашка или железни връзки. Последвалият капитализъм май така и не успя да ги отучи. И ето ги днес – такива, каквито ние трябва да бъдем. И веднага пускам примерите:

- Всеки, който желае, може да дойде до вкъщи и да преброи кутиите от сладолед, бисквити, баклава и т.н., грижливо измити и скрити из целия апартамент /за да не ги открием с майка ми/. Те се използват за всичко – например, идеално място са за прибиране на миналогодишния девисил, който отдавна е мухлясал, но все пак може и за нещо да потрябва... Все пак някои неща са се променили. Едно време дори кофичките от кисело мляко се използваха по няколко пъти, например като първо местожителство на бъдещи домати.

- Почти същата съдба като кутиите вкъщи имат и нашумелите полиетиленови торбички. Розови, зелени, жълти, те всички се сгъват, сливат се в едно шарено цяло и се прибират в Голямата Полиетиленова Торба - Майка. Бъдещото им предназначение отново не е ясно, но пък със сигурност не летят из улиците на София.

- Отношението на баба ми към водата също е много деликатно. За едно измиване на зъби и лице кранът се спира и пуска средно по 15 пъти. Знам го, защото тръбата минава през стената в моята стая и се чува нещо като „пссссссссс” всеки път.

- В къщата си в провинцията баба ми има чешма на двора. А там цяло лято има и вградено водоспестяващо устройство тип „кофа”. Използваната вода изчаква няколко часа в тази кофа и после отива да напои цветята и чушките в градината.

- Баба ми винаги се е отнасяла подозрително и към пластмасовите бутилки за минерална вода. Преди си пазеше по две 1.5l и през ден ходеше до банята да си налива. От това я отучихме.

- Разбира се, основно доказателство за зеленото съзнание е спестяването на енергия. Гаси се всичко, със силна ръка – директно от контакта, заради което устройства като компютъра ми са доста изстрадали.

- Като малка, когато й ходех на гости на село, сутрин никога млякото не се топлеше на печката /не дай боже в микровълнова/, а се оставяше до прозореца да се нагрее от слънцето. Видимите последици бяха, че винаги пиех студено мляко на закуска, а сега като се замисля, може би и леко вкиснато.

- Все пак, ако обявявам това поколение за защитници на околната среда, то със сигурност не трябва да пропускам и приноса на предишното. Още си спомням посещение на тоалетни на село, където вместо тоалетна хартия имаше грижливо нарязани вестници във формата на квадратчета, закачени на тел.

В момента не се сещам за повече примери, но със сигурност има.

А колкото и парадоксално да звучи, излиза, че комунизмът и съответно бедността, са изпитан учител за уважение към Околната среда...

Американски боклук

За рубриката „Безотговорност извън България?”

Снимката е от миналото лято в Щатите, където работех в хранително-вкусовата промишленост – кафетариите „Старбъкс”. Това беше обичайна гледка в края на работния ден. Кофите се препълваха до горе с всички стари сладкиши. А „стари” там означава размразени преди 6 часа. Заедно с останалите 5 заведения за бързо хранене в плазата, количеството изхвърлена храна дневно надвишаваше 50 такива кофи. Всички, летящи към контейнера, заедно с пластмасата и хартията.

Дзифт

Не. Наистина. Не че съм предубедена. Прочетох големи думи за него в любимото ми списание. Уговорих се с приятели. И още същия ден отидохме да го гледаме.

При първата сцена с радиоточката и руските бойни песни почти виех от възторг в киното. Възкликнах нещо от типа на "най-сетне">>>> 10 минути по-късно се хванах да мисля "Билет 8 кинта, пуканки 3.50, бира 2 + такси да не изпусна прожекцията 5 - не не млъкни". Дадох още един шанс. Съсредоточих се върху движението на камерата, татуировките, краката на Таня Илиева... И все пак. Не. Не бих го гледала пак, което е мерило за добър филм. И съм разочарована именно защото очаквах да гледам качествено европейско кино, както ме уверяваха от форумите и списанията. Такова, каквото от години чакам и в България. А не пореден филм, за чиито слабости да си позатворя очите, само и само защото е с марка "бг". Защото не, Дзифт не е "Гай-Ричи-филм", нито е "твърде умен", нито "отчаяно красив".

Продължава да не ми е ясно защо българските герои декламират по този начин... Защо звучат неубедително. Някакъв проблем с озвучаването ли има? А и глас зад кадър винаги говори за режисьорска слабост. Това е разликата между кино и литература. Режисьорът борави с образи. Това е най-силният му коз. Когато този глас звучи през цялото време, чисто и просто ме дразни. И не, не мисля, че това е специфичен похват. Можеше да се избегне. А и уличният език ми го натрапиха прекалено много. Ясно, че са затворници и убийци, ама не се връзваше да им вкарват в устите изтъркани лафчета.

Не. Не бих си наложила мнението на никого. Не съм специалист. Но пък съм зрител. Хубаво е хората да отидат и да го гледат, и да си платят. Следващия път киноиндустрията ни току виж вложила парите в озвучаване. (А и в цветове... Явор Гърдев си въобразява, че е Стивън Спилбърг или какво?)