Знам, че търсехте това:
вторник, 26 август 2014 г.
петък, 22 август 2014 г.
петък, 15 август 2014 г.
Humans of Йордания
След Ирак популярната фейсбук страница се мести в Йордания. И ето този коментар прочетох току що:
Ahmed N. Al-Zoubi Hey HONY, I'm Jordanian citizen and I would like to thank you from the bottom of my heart for your work to humanize the Middle East and improve the image of Arabs and Muslims there despite all the media war against us.
We extremely need this kind of media to show the world that we are normal people just like you.
This page hasn't just showed the real image of middle east , it also showed us that there still humans out there do care about us , I'm sorry for telling you that in some periods I gave up and thought all man kind is against us but when I read these beautiful comments from very gentle people , I knew that HUMANITY will not die.
Come and visit us in Irbid (it's about 25 mins to the south of Zaatari Refugee Camp) , I'd like you to try Mansaf , the most popular dish in Jordan.
Lots of Love
We extremely need this kind of media to show the world that we are normal people just like you.
This page hasn't just showed the real image of middle east , it also showed us that there still humans out there do care about us , I'm sorry for telling you that in some periods I gave up and thought all man kind is against us but when I read these beautiful comments from very gentle people , I knew that HUMANITY will not die.
Come and visit us in Irbid (it's about 25 mins to the south of Zaatari Refugee Camp) , I'd like you to try Mansaf , the most popular dish in Jordan.
Lots of Love
Човекът е коментирал тази снимка:
"След като ме набиха, чух изстрели. Отидох до съседния магазин и намерих съседа си мъртъв на пода. Беше един от най-милите хора в града. Всеки ден изнасяше храна за котките. Казвах му: "трябва да спреш да ги храниш, влизат ми в магазина." Но знаех, че той никога няма да спре. Казваше ми: "Трябва да ги нахраня, иначе ще умрат."
вторник, 12 август 2014 г.
понеделник, 11 август 2014 г.
Las Patronas
Само до преди 10 години броят залавяни непридружени деца-мигранти на югозападната граница на САЩ е бил около 6200 на година, до 2013 г. тази цифра е нараснала до близо 25 000, а от октомври 2013 г. до сега броят им е зашеметяващ - 57 000. Докато повечето от заловените деца са тийнейджъри, най-голямото увеличение е сред деца на възраст под 12 години.
Влака на смъртта
Според Обама потопът от деца, търсещи убежище от насилието и бедността на Централна Америка, представлява "хуманитарна криза на границата." Той e призовал лидерите на Хондурас, Гватемала и Ел Салвадор да се намесят, разубеждавайки децата да предприемат толкова опасното пътуване върху влака "La Bestia" ("Звяра", наричан също - "Влака на смъртта" и "Влака на непознатите"), който е товарен и прекосява цяло Мексико. Макар че имам големи съмнения в тъкмо тези лидери и способността им да убедят дете да остане в държава, където на ден умират почти толкова хора, колкото в Сирия. Разбира се, и на Обама не му е лесно на фона на протестите в Калифорния, където част от нацията се опитва насила да връща обратно автобуси с мигранти, предимно жени и деца.
И така, пътуващите бягат от Централна Америка, качвайки се отстрани и на покрива на този влак, рискувайки да загубят крайник или дори да загинат при удар в някой тунел или дърво, или при рязко спиране. Там са мишена и за местните престъпни групировки и наркокартели, които "таксуват" услугата за возене на влака и ако не можеш да платиш, просто те изхвърлят.
"¡Gracias, amor, gracias!"
Същевременно Ла Бестиа пътува дълго и ако не спре, "нелегалните" нямат достъп нито до храна, нито до вода. И тук, съвсем неочаквано, идва хубавото, заради което се зачетох в цялата история. Една група жени, които наричат себе си "Las Patronas", са се организирали да помагат. Те подават храна и вода на напълно непознати за тях хора, които висят от влака. Подават е слаба дума, защото влакът се движи бързо и тези жени буквално се хвърлят към него, сами рискувайки много. Просто вижте в двете видеа долу... Без значение, че е на другия край на света, стори ми се важно.
Ето видео:
И по-подробно на английски:
Снимката е от тук.
петък, 8 август 2014 г.
Humans of New York in Iraq
Когато вчера прочетох във фейсбук, че Humans of New York се отправя на 'околосветска обиколка' из 10 държави, си представих снимки от Рим и Париж. Ами - не. Тази сутрин установих, че фотографът Брендън Стентън е в Ирак. Много смело от негова страна, при все че ситуацията в Ирак в момента е изключително тежка и опасна /естествено, глупави са такива етикети и подобен двоен аршин, защото какво изобщо значи тежка и опасна ситуация за туриста, при положение че там хора живеят, всеки ден стават и се сблъскват с реалността./
Идеята е много добра, защото последователите на страницата са близо 9 млн. души. Хора, на които им е приятно да гледат снимки и да четат историите към тях, да намират познати физиономии, да ги тагват и коментират, много от тях са американци, които чуват за Ирак от новините с всички обобщения и стереотипи, които се налагат там и без никакви лица и истории. Е, истории и лица е това, което ще получават в близките дни, от там, а вероятно и от други места, които трябва да познаваме по-добре.
Любопитен е контрастът на последната снимка от Ню Йорк с последващите от Ирак:
Децата вдясно са язиди, религиозно малцинство, подложено на масови предледвания от групировката ИДИС в момента. Крият се със семейството си в планината и си правят играчки-автомобили от консерви. (повече информация за язидите и джихадистката офанзива срещу тях).
"Казахме й да поседне с нас, за да споделим тъгата й." (Dohuk, Iraq)
I normally go into my conversations with a set of proven questions to ask, that I find will elicit a wide variety of anecdotes from people's lives: happiest moment, saddest moment, things like that. But with people fleeing war, it is absolutely impossible to discuss anything beyond the present moment. Their circumstances are so overpowering, there is absolutely zero room in their minds for any other thoughts. The conversation immediately stalls, because any topic of conversation beyond their present despair seems grossly inappropriate. You realize that without physical security, no other layers of the human experience can exist. "All day they do is cry for home," she told me. (Dohuk, Iraq)
Today in microfashion…. (Shaqlawa, Iraq)
През следващите седмици ще пре-публикувам някои от снимките му тук.
Humans of New York е фейсбук страница, фотоблог, който включва улични портрети на хора, намерени по улиците на Ню Йорк и кратки интервюта към тях. Създаден е през ноември 2010 г. от фотографа Брендън Стентън. През 2012 г. Брендън е събирал улични портрети в Иран.
Идеята е много добра, защото последователите на страницата са близо 9 млн. души. Хора, на които им е приятно да гледат снимки и да четат историите към тях, да намират познати физиономии, да ги тагват и коментират, много от тях са американци, които чуват за Ирак от новините с всички обобщения и стереотипи, които се налагат там и без никакви лица и истории. Е, истории и лица е това, което ще получават в близките дни, от там, а вероятно и от други места, които трябва да познаваме по-добре.
Любопитен е контрастът на последната снимка от Ню Йорк с последващите от Ирак:
Децата вдясно са язиди, религиозно малцинство, подложено на масови предледвания от групировката ИДИС в момента. Крият се със семейството си в планината и си правят играчки-автомобили от консерви. (повече информация за язидите и джихадистката офанзива срещу тях).
"Казахме й да поседне с нас, за да споделим тъгата й." (Dohuk, Iraq)
I normally go into my conversations with a set of proven questions to ask, that I find will elicit a wide variety of anecdotes from people's lives: happiest moment, saddest moment, things like that. But with people fleeing war, it is absolutely impossible to discuss anything beyond the present moment. Their circumstances are so overpowering, there is absolutely zero room in their minds for any other thoughts. The conversation immediately stalls, because any topic of conversation beyond their present despair seems grossly inappropriate. You realize that without physical security, no other layers of the human experience can exist. "All day they do is cry for home," she told me. (Dohuk, Iraq)
Today in microfashion…. (Shaqlawa, Iraq)
Humans of New York е фейсбук страница, фотоблог, който включва улични портрети на хора, намерени по улиците на Ню Йорк и кратки интервюта към тях. Създаден е през ноември 2010 г. от фотографа Брендън Стентън. През 2012 г. Брендън е събирал улични портрети в Иран.
четвъртък, 7 август 2014 г.
България и Конвенцията от Истанбул
Във връзка със случая със залятото с боя момиче:
Важно е да се знае още нещо. България не е сред 36-те държави в Европа, които са подписали Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул).
Ето списък с подписалите.
Конвенцията от Истанбул е първият международен документ, който създава всеобхватна правна рамка за предотвратяване на насилието над жени. Ценно е, че включва и редица дефиниции, сред които на принудителните бракове, принудителни аборти, female genital mutilation, преследване (stalking), физическо, психическо и сексуално насилие, предвижда и създаването на международна група от независими експерти за мониторинг. Изрично се посочва вътре, че насилието срещу жени е основано на пола насилие, както и че насилието срещу жени е един от основните механизми, чрез който жените са поставяни в подчинено положение в сравнение с мъжете.
Пълният й текст.
Резюмирана информация на български.
Важно е да се знае още нещо. България не е сред 36-те държави в Европа, които са подписали Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул).
Ето списък с подписалите.
Конвенцията от Истанбул е първият международен документ, който създава всеобхватна правна рамка за предотвратяване на насилието над жени. Ценно е, че включва и редица дефиниции, сред които на принудителните бракове, принудителни аборти, female genital mutilation, преследване (stalking), физическо, психическо и сексуално насилие, предвижда и създаването на международна група от независими експерти за мониторинг. Изрично се посочва вътре, че насилието срещу жени е основано на пола насилие, както и че насилието срещу жени е един от основните механизми, чрез който жените са поставяни в подчинено положение в сравнение с мъжете.
Пълният й текст.
Резюмирана информация на български.
насилие
Заливането на жена с боя от неин бивш интимен партньор е нова и изключително жестока форма на насилие срещу жените в България. Идентично със заливането с киселина, тя има за цел публично да унижи и обезобрази жената – физически, психически и социално. Медийното отразяване на такъв случай в щадящ и оправдаващ извършителя контекст е още една форма на масово, обществено санкционирано насилие срещу жените.
Това написа колежката ми Диляна Ангелова във връзка с този случай.
И аз да добавя към всички смеещи се и криещи се зад кадър мъже, че жените разполагат със своето тяло и със своята сексуалност. Те избират партньорите си, те избират и кога да ги сменят. И никой няма право да ги наказва за това. Камо ли физически.
Не знам дали само нашата култура тук е изродена. Но съм сигурна, че обилно подхранен с патриархално мислене, със сексистки шеги, подмятания и етикети от хората наоколо, включително и от интелигентни такива, този 28-годишен Петър Бакалски и неговите приятелчета са си въобразили, че им е позволено да се отправят към момичето с кофата блажна боя и да я нападнат по най-мерзкия начин - отзад. И че тъкмо защото има зад гърба си тази огромна социална подкрепа, той в момента дава интервюта и обяснява как постъпката му е напълно в рамките на нещата и че не съжалявал.
И до журналистите. Споделянето на видеото с лицето на момичето е нищо друго освен търсене на сензация и повдигане на трафик. Това конкретно се отнася до Офнюз, които държат да изглеждат като изразители на морала, доколкото знам.
Освен това. Дали е имало "лъжи и изневери", какво се е случило във връзката им, дали е наранен този мъж или не... Всичко това е абсолютно неотносимо, правно ирелевантно. Нищо не може да оправдае физическо насилие, още по-малко когато е толкова жестоко и явно абсолютно неосъзнато от извършителя. Журналистите нямат право да представят неговата версия, сякаш може да има някакво логично обяснение за поведението му. Следващия път да предложат на някой изнасилвач да разкаже своята версия за случилото се?
А колкото до полицията. Реакцията им 10 дни по-късно и на свой ред, техните нелепи обяснения, че било "прецедент"... Надявам се някой да вземе мерки и да има санкционирани както медии, така и представители на органите на реда. А във връзка с Бакалски - чл. 128 или 129, 146, 148... НК.
сряда, 6 август 2014 г.
кокили
Една от любимите ми снимки на фотографа Виктор Троянов е била селектирана от National Geographic за августовския им брой.
Много се зарадвах, a този човек на кокили в Барселона е селектиран и върху моята стена вкъщи. Ако и вие обичате кокили, препоръчвам ви филма No mires para abajo.
Много се зарадвах, a този човек на кокили в Барселона е селектиран и върху моята стена вкъщи. Ако и вие обичате кокили, препоръчвам ви филма No mires para abajo.
вторник, 29 юли 2014 г.
Persian Language Online
Страхотен сайт за учене на фарси.
Повечето секции са все още under construction, но частта за начинаещи е готова. Има 20 страници въведение в персийския език/фарси/дари. Основната част са кратки диалози във видео (например тук) и в аудио формат, могат да бъдат свалени, надолу следват разбивки, написани с арабски букви, транслитерирани на латиница и преведени на английски, речник с новите думи, упражнения, отделни думи...
понеделник, 28 юли 2014 г.
Пердета
Госпожа Малой беше доволна до момента, в който съпругът й стана наемодател — тогава тя почна да се променя. Най-напред черга, след това вана, а после и лампа с пъстър копринен абажур. Най-накрая, пропълзяла един ден в котела на лакти и колене, тя се изправи и леко запъхтяна изрече:
— При Хелман продават пердета. Истински дантелени пердета, поръбени със синичко и розово, по долар и деветдесет и осем комплекта, заедно с пришити летви.
Господин Малой се изправи на дюшека.
— Пердета? Защо са ти пердета, за бога?
— Обичам всичко да е хубаво — поясни госпожа Малой. — Винаги съм обичала и на теб да ти е хубаво. — Долната й устна се разтрепера.
— Но, мила — викна Сам Малой, — аз нямам нищо против пердетата. Обичам пердета…
— Само долар и деветдесет и осем! — Госпожа Малой потръпна. — Свидят ти се долар и деветдесет и осем. — Тя подсмръкна и гръдта й се надигна.
— Не ми се свидят — оправда се господин Малой. — Но, мила, Христос ни е свидетел — какво ще правим с тия пердета? Нямаме прозорци!
— При Хелман продават пердета. Истински дантелени пердета, поръбени със синичко и розово, по долар и деветдесет и осем комплекта, заедно с пришити летви.
Господин Малой се изправи на дюшека.
— Пердета? Защо са ти пердета, за бога?
— Обичам всичко да е хубаво — поясни госпожа Малой. — Винаги съм обичала и на теб да ти е хубаво. — Долната й устна се разтрепера.
— Но, мила — викна Сам Малой, — аз нямам нищо против пердетата. Обичам пердета…
— Само долар и деветдесет и осем! — Госпожа Малой потръпна. — Свидят ти се долар и деветдесет и осем. — Тя подсмръкна и гръдта й се надигна.
— Не ми се свидят — оправда се господин Малой. — Но, мила, Христос ни е свидетел — какво ще правим с тия пердета? Нямаме прозорци!
петък, 25 юли 2014 г.
четвъртък, 24 юли 2014 г.
О
Разбира се, протестите имаха значение за тази оставка. Разбира се, че е важно, че бяхме там, че писахме и снимахме, че не бяхме безразлични, че задавахме въпроси и се противопоставяхме. Че се запознахме. Че ги изнервихме, изолирахме ги от света, разклатихме плановете им и направихме отношенията помежду им нестабилни и чупливи.
Разбира се, че е едно да правиш шашмите си тихомълком, съвсем друго - на цената на подобно унижение, на фона на гласовете на някогашните ти приятели, крещящи срещу теб под прозореца.
Може да не живеем в перфектната демокрация, но от нас зависи да си я градим и поддържаме. Това няма да стане с омаловажаване на личния ни принос. Гражданската енергия беше фактор за фиаското на това правителство.
Не бъдете унили и твърде скромни. Ами запретвайте ръкави и продължавайте да се занимавате с политика. Няма Кой.
Пътувал и в Дневник.
Разбира се, че е едно да правиш шашмите си тихомълком, съвсем друго - на цената на подобно унижение, на фона на гласовете на някогашните ти приятели, крещящи срещу теб под прозореца.
Може да не живеем в перфектната демокрация, но от нас зависи да си я градим и поддържаме. Това няма да стане с омаловажаване на личния ни принос. Гражданската енергия беше фактор за фиаското на това правителство.
Не бъдете унили и твърде скромни. Ами запретвайте ръкави и продължавайте да се занимавате с политика. Няма Кой.
Пътувал и в Дневник.
сряда, 23 юли 2014 г.
Хазарта говори
Препечатвам цялото интервю на Ивайло Нойзи Цветков с Ицо Хазарта, защото ако не най-доброто, то е сред най-добрите неща на тема политика, казвани някога от някого на нашата нация:
Най-великият БГ-рапър за гражданската си позиция, долните опортюнисти, Костов и изчезналия нос на Росен Петров
Да започнем в любимия ми летящо-оптимистичен стил. Какво те натъжава напоследък?
(смях) Най-много натъжава простотията наоколо. Най-общо казано, няма друго, което да ти прави по-силно впечатление от това. Но то май никога не е било друго, поне аз не си спомням. Резултат е най-вече от отношението ни към образованието.
Какво е отношението ни към образованието?
Никакво. Хората пращат децата на училище, за да им се махнат от главите. Ние не го приемаме като нещо съдбоносно или формиращо личността. Образованието е последна грижа и това, лека-полека, си дава резултатите. А именно - простотията на всяко ниво. Това е. Простотията наистина е уникална. Но, знаеш ли, малко силна дума е това с натъжаването, защото мен отдавна не ме натъжават тия неща.
Тогава предлагам думи като „дразни” или дори „вбесява”.
Е, не чак. Мисля, че навсякъде - където и да се родиш, - има неща, които биха те натъжили по някакъв начин. Ние хем сме уникални с простотиите си, хем е добре да знаем, че навсякъде има проблеми. В това, което ни се случва, и което гледаме около себе си, няма някакъв чак толкова силен трагизъм. Според мен, като цяло, вървим в правилна посока, но вървим много по-бавно, отколкото трябва.
Натъжаваш ме (смях). И не съм много съгласен, защото чувството за трагизъм е функция на познанието, или, в нашия клаустрофобен случай – на по-така, „тарикатската” информираност. Т.е. познавайки истинските размери на провала и безизходицата, за мен всичко става тъжно и есхатологично като онова адажио на Самюъл Барбър. Но да се върнем на правилната посока, за която говориш: е колко да е правилна? Според мен се въртим в infinite loop, включително това с образованието. Като цяло, нищо не се инвестира, нищо не се произвежда – просто некви хора дърпат некви държавни пари, а средствата, които влизат от ЕС, в известна степен изчезват по латиноамерикански начин, тип „неомагически реализъм”. Т.е. преповтаряме приблизително една и съща системна грешка, макар и вече в рамките на ЕС. Коментирай.
Може би си прав. Може би сме претръпнали и затова не се впечатляваме, не знам. Според мен това си е нещо, което е присъщо на, как да кажа, точно този момент от нашата история. Ние сме изпуснали некви много важни неща и просто трябва да си минем по реда. Трябва да си го изстрадаме това. Но аз имах предвид друго: че ако погледнем назад в близкото минало – говоря за след комунизма, - има напредък. Много е малък, но го има. Това е стандартът на живот: свикваме с някви неща и те вече не ни правят впечатление. Реално погледнато, много неща не са, както бяха преди. Въпреки много малкото правилни неща, които са се случвали през последните 25 години и много малкото верни ходове, то това е дори още по-оптимистично – и малкото направено си дава плодове. Не мисля, че ситуацията е толкова тъжна и лоша. Просто трябва да си изстрадаме, каквото трябва, за да получим това, което искаме.
Понякога нямаш ли поне смътното чувство – ако не убеждението, - че виждаме само прословутия връх на айсберга, а отдолу се таи нещо много по-страшно? Че хип-хопът ТИ е много по-добър от хип-хопа ИМ? (смях)
Нашият преход по начало не започна както трябва - Държавна сигурност, нещата с Русия. Ето нещо, което ме истински натъжава и притеснява - гадовете зорлем ни отвратиха от политиката. И направиха така, че част от това да си “куул”, както ти го привнесе тоя термин преди, беше да не се интересуваш от политика, да не намираш връзка между политиката и собствения си живот. А хора като нас със тебе, които се мъчиме да не сме балъци, да сме некви свестни хора, дълги години страняхме от това, не проявявахме активност и не показвахме заинтересованост. Или заинтересУваност, налЕ (смях)
Това означава ли, че носим някаква вина? Мисля, че помагахме кой с каквото може – момите с иглата, учений с умът, рапърът със рапа, сюрмахът с трудът.
(бурен смях) Означава единствено, че оттук нататък ще имаме вина, ако продължим да бъдем незаинтересовани. Примерно аз се притеснявах да взимам публично страна. Винаги съм си давал сметка за това, което казваш: че виждаме много малка част от нещата. Но има и друго - че у нас, когато подкрепяш някой, автоматично е равно на това, че ти си взел пари от този някой. Което не е така, в крайна сметка - и аз не искам хората да мислят, че е така. Ти беше писал наскоро в един от Res-овете там за Пилат Понтийски и за това, че в крайна сметка виновни са тези, които нямат позиция. В крайна сметка, ние си патиме от фурнаджийските лопати, от тия, дето се снишават и викат, ама дай да изчакаме, дай да видиме кво ше стане, дай да не взимаме отношение, дай да не сме (натъртва) категорични, и то така си мина животът. Ние все да изчакаме да видиме с кого да тръгнем, накъде да се нагъзиме, нали. Не може да нямаш позиция. Аз почнах да уважавам разни хора от публичната сфера само заради това, че имат позиция – дори и да са уникални тъпаци. Защото това е по-добре, отколкото да седиш, да се правиш на умен и да викаш, нали, че всички са еднакви или да чакаш само да видиш накъде.
Сарказмът не си ли остава чудесен инструмент за заемане на позиция? Или пък вината е в това, че си се опитвал по някакъв горчиво-ироничен начин да подскажеш нещо, например как си сам в държавата на проституките? Простолюдието не цени втория пласт – защото той не води до бърз оргазъм.
Въпросът за вината не е важен, и не мисля, че я имаме – нито аз, нито ти. Просто тук говорим за процеси, които не са съизмерими с един човешки живот. Някой е бил зает с това да прави пари, някой е искал, дет се вика, да граби с пълни шепи от живота (смях). Всеки е имал няква негова си причина. Затова казвам - оттук нататък аз бих бил наистина виновен, защото си давам сметка как и доколко мисленето и действията на всеки човек са свързани с реалността около нас. А не само с твойта лична реалност. И това важи настина за всеки човек, а не само за някой, който с нещо е известен. Много е важно човек да не приема мисленето тип „от мен какво зависи, абе, нали, майната му”. Една от главните цели на гадовете е била точно тази - да ни накарат да мислим как всички са еднакви, как всички са боклуци. Да мислим, че като не ходим да гласуваме, ние сякаш ги наказваме по някакъв начин. Това е било втълпено съвсем целенасочено в нашите глави. Да не протестираме, щот всичко е преебано. Ето това им е вършело работа всъщност.
Чудесно. Но психотичното човече в мен все още има чувството, че 98% от българите са като изоставени лабораторни мишки в експеримента на някакъв омагьосан властови кръг.
Точно така. Ето ти пример с една класическа схема, която се играе от десетина години: телевизионно предаване, което прераства в телевизия, а телевизията прераства в партия. Това се случи с „белата Златка” преди, дет ти му викаше на Волен Сидеров, а сега и с Бареков. Абсолютно по един и същи малоумен начин едно телевизионно предаване, на някакъв (натъртва) супер справедлив човек, който ще помага, който ще прави някви принципно нови неща, който ще прави “чисти ръце”, “чисти крака”, ще чисти всякакви такива неща, прераства в партия. Очебийно парите идват не откъдето се казва, че идват, и въпреки това тоя номер важи.
И кое по-точно те изумява?
Изумява ме това, че би трябвало ние, като народ, да видим, че тая схема важи и има някакви хора, които се ловят на тази въдица. Единственият начин да попречиш на това нещо е да отидеш да гласуваш за някой друг, в смисъл – да отидеш да гласуваш по принцип. Това е някакъв начин да противодействаш. То в нашата действителност няма друг нормален, законен начин. Много дребен пример, нали, защото в крайна сметка говорим за най-долната прослойка хора, които вярват на някакви абсолютни небивалици. Не го ли виждат? Белата Златка?! Той си направи предаване, направи си телевизия, след което си направи партия, за която хората години наред бяха предупреждавани от коя чужда държава се финансира тази партия. Накрая стана толкова очевидно, че вече няма накъде и в същото време се направи същото нещо. Наистина ме изумяват как и до каква степен ни смятат за малоумни. И то наистина има много малоумни, за да се хващат за това нещо. Предаване, некъв олигофрен, който ще спасява, нали, който е „супер различен”... С тази разлика, че тоя, новият, ще си отиде много по-бързо.
Не е ли знаменито как „пловдивската Златка”, за разлика от оригиналната пазарджишка, сякаш по библейски се отрече от своите създатели и каза „аз тия не ги познавам”?
Много е жалка тая картинка, но и много ясна. Ние сме тука някаква прослойка от хора, няколко хиляди човека, които в общи линии знаеме за какво става въпрос, но реалността в България е съвсем друга и има много хора, които дори физически нямат възможността да са толкова близо до нещата. И те наистина нямат представа. Те не са глупави, но просто нямат представа за какво става въпрос. За тях картинката е друга.
Като ходиш из страната, говориш ли си нещо с тези хора?
Това е едно от най-тъжните неща. Трябва да се намира подход към тях. Това ме подсеща, че подходът на разумните, на уж умните хора много пъти не е правилен. Всички обвиняват простите, но какво да кажем за умните? Ето пример: нашият съученик Росен Петров. Аз винаги съм си мислил, че аз съм най-големият срам на Класическата гимназия, но съм много благодарен на Росен Петров, че ме отърва от това звание и застана на този пиедестал с небивал успех (смях). И аз мога да се аргументирам, мога да ти кажа защо ми направи впечатление, защото това е безспорно образован човек. Например, осем месеца ти не събираш сили да кажеш, че са те набили. Ние седиме, цялата държава, пред телевизора и коментираме помежду си, и се питаме, тоя предрусал ли е?
Т.е. къде му изчезна носът?
Опериран ли е? Болен ли е? Какво става? Седиме и спориме. Оказва се, че е ударен. И той си го казва накрая. Събира сили тоя (усмихва се) „вътрешен министър” да го признае това нещо. След което човек като него отива при човек като Бареков. И отиваш после във вестника на Свинята, даваш пространно интервю как си държал на Слави уринатора. Слави може да е всякакъв, може да има хиляди недостатъци, но ако не беше Слави, този Росен щеше да е, в най-добрия случай, даскал в некое училище, да си бие чекии и да си представя Мими от осми “Б”, нали. В един момент, по някаква причина, ти решаваш да си оправиш нещата, и това, дет ти го написа за него - “да си оправиш живота, маме, ама хвана влака в грешната посока”, е верно. И представи си - после Бойко си направи ташак с него с вица за “воденето за носа”, и тоя викна комисии, сезира, при положение, че 10 години се бъзикаше с тях в “Шоуто на Слави”, ти представяш ли си го? И този „вътрешен министър” твърди, че ще управлява. Ми то, копеле, той за това интервю, дет го правиме в момента, ше ни прати жандармерия, ако го види. Ше ни прати БОП-а, жандармерията и ДАНС - заради ето тези думи, които сега ти казвам. А и разузнавач! Ти смятай, с тоя манталитет, той ще проследи някой, оня ще се скрие и Росен ще му се обиди, с тоя характер, дето го има. Тоя разузнавач клет.
Тук случаят е ясен - обикновен, смехотворен опортюнист. Мен ме събаря по-скоро наративът за разузнавача, който фъфли по телевизията, “аз съм разузнавач”. Това е хем тъпо, хем опасно, защото на същия този се изгражда образ на „политик”, а публиката не може да се похвали с проникновеност.
Именно. А това за Слави го казвам не за друго – знаеш, че аз съм последният, който ще защитава Слави, - но този ми направи много лошо впечатление. Най-долното нещо е да тръгнеш така, по този просташки начин, да ходиш да обясняваш такива интимни неща. А ти се водиш умен човек. И тъкмо в това е резилът - че ти си умен човек. Ако си някой глупак – разбираемо е, очаква се. Как така ще се изложиш до такава степен? Каквото и да е – градил си го, имал си плюсовете и минусите. Аз съм го уважавал, но не защото ми е съученик. Но реално големият проблем е Бареков - знаеш ли какво падение е в моите очи да го видя това парвеню нещастно?
Виж, на дребен соц-буржоа като Росен Петров му е абсолютно през изчезналия нос в коя партия ще се включи. Днес е с Бареков, утре с десните, вдругиден с левите, все тая. Смазващ, циничен опортюнизъм. И двамата познаваме и други такива хора.
Да, но тъкмо това е много тъпо - защото реално тук възможност в България има. В смисъл такъв: България страда от липса на добри политици. Има място за тях. Не трябва да си някакъв страшен умник, за да го видиш.
Те няма откъде да дойдат. Трябва някой някъде, по възможност в Първия свят, да ги е обучил на нещо. Но ето ти още храна за размисъл: в момента палачите на ситуацията – Орешарски, Пеевски, Станишев и Доган - сядат да решават как да излезем от създалата се ситуация, в която ТЕ ни набутаха злонамерено през последната една година. Ей това искам да ми го разтълкуваш. Как е възможно да стигнем до такова дъно? Всичко това се разиграва пред нас, а през това време тече и лека подигравка към тези, които ходят да протестират, защото явно са некви страшни балъци.
Е ясно - това е пропагандата. Ние си знаем отдавна за какво става въпрос. Това са им лайняните методи, за жалост. Аз не съм ходил много често на протестите, но съм ги подкрепял - от една страна не вярвахме, че толкова време ще се задържат. Впрочем то още не се знае какво ще стане, защото може и да лъжат в крайна сметка, за следващите избори. Аз лично винаги съм гласувал за СДС, после за ДСБ. Те паднаха от власт 2001, но на мен ми трябваха към 10 години, за да разбера реално какво е направено през тези години. И за да си създам вече това твърдо убеждение, че това са единствените години, когато нещо се е случило. С всичките грешки, които е имало, с всичките проблеми. Само заради тези 4 години и това, което е направено, ние в момента сме в Европейския съюз, а това ни е единственото спасение.
Т.е. Костов в момента липсва?
Костов, между другото, го виждам всеки ден в едно ауди, което струва примерно 20 хиляди лева - тука в горната махала. Срещал съм го и сам по улицата. Има нещо, за което ме е яд на него - че той не си наруши спокойствието и стила, и не излезе така, по техния начин, да ги попита: “Абе, да ви еба майката, къде е това, което откраднах аз? Къде се тези неща, дето 12 години съм виновен, дето уж прибрах в джобовете си или в какво”? Но за добро или за лошо той е човек, който никога няма да го каже това.
Е, той е елитист. Прилича на един от нас, т.е. това, което споменахме - че умните уж не заемат позиция. Той не носи ли вина, при положение, че част от по-умните все още продължават да смятат, че той е единственият шанс? Въпреки че съм казвал на друго място, че е единственият, който става, но ако ти дойде на гости, трябва да скриеш всичко ценно.
За мен е Костов е абсолютно несравним като резултати и действия. Много е лошо, че ние сме странни в някой момент. Значи, като си взимаш водопроводчик или като си викаш майстор, когато търсиш някакъв професионалист по нещо, винаги гледаш как си върши той работата на първо място. И по някаква причина ние точно за тези хора, които имат най-важната – политическата професия, ние гледаме някакви други качества. Гледаме дали са народни хора, гледаме дали пускат лафчета. Това е работа като всяка друга. Трябва да си добър в работата си, но не - ние, по някаква причина, ние ще коментираме тена му, ние ще коментираме, че казва френско “р”, ние ще коментираме някакви тъпотии уникални.
Най-великият БГ-рапър за гражданската си позиция, долните опортюнисти, Костов и изчезналия нос на Росен Петров
Да започнем в любимия ми летящо-оптимистичен стил. Какво те натъжава напоследък?
(смях) Най-много натъжава простотията наоколо. Най-общо казано, няма друго, което да ти прави по-силно впечатление от това. Но то май никога не е било друго, поне аз не си спомням. Резултат е най-вече от отношението ни към образованието.
Какво е отношението ни към образованието?
Никакво. Хората пращат децата на училище, за да им се махнат от главите. Ние не го приемаме като нещо съдбоносно или формиращо личността. Образованието е последна грижа и това, лека-полека, си дава резултатите. А именно - простотията на всяко ниво. Това е. Простотията наистина е уникална. Но, знаеш ли, малко силна дума е това с натъжаването, защото мен отдавна не ме натъжават тия неща.
Тогава предлагам думи като „дразни” или дори „вбесява”.
Е, не чак. Мисля, че навсякъде - където и да се родиш, - има неща, които биха те натъжили по някакъв начин. Ние хем сме уникални с простотиите си, хем е добре да знаем, че навсякъде има проблеми. В това, което ни се случва, и което гледаме около себе си, няма някакъв чак толкова силен трагизъм. Според мен, като цяло, вървим в правилна посока, но вървим много по-бавно, отколкото трябва.
Натъжаваш ме (смях). И не съм много съгласен, защото чувството за трагизъм е функция на познанието, или, в нашия клаустрофобен случай – на по-така, „тарикатската” информираност. Т.е. познавайки истинските размери на провала и безизходицата, за мен всичко става тъжно и есхатологично като онова адажио на Самюъл Барбър. Но да се върнем на правилната посока, за която говориш: е колко да е правилна? Според мен се въртим в infinite loop, включително това с образованието. Като цяло, нищо не се инвестира, нищо не се произвежда – просто некви хора дърпат некви държавни пари, а средствата, които влизат от ЕС, в известна степен изчезват по латиноамерикански начин, тип „неомагически реализъм”. Т.е. преповтаряме приблизително една и съща системна грешка, макар и вече в рамките на ЕС. Коментирай.
Може би си прав. Може би сме претръпнали и затова не се впечатляваме, не знам. Според мен това си е нещо, което е присъщо на, как да кажа, точно този момент от нашата история. Ние сме изпуснали некви много важни неща и просто трябва да си минем по реда. Трябва да си го изстрадаме това. Но аз имах предвид друго: че ако погледнем назад в близкото минало – говоря за след комунизма, - има напредък. Много е малък, но го има. Това е стандартът на живот: свикваме с някви неща и те вече не ни правят впечатление. Реално погледнато, много неща не са, както бяха преди. Въпреки много малкото правилни неща, които са се случвали през последните 25 години и много малкото верни ходове, то това е дори още по-оптимистично – и малкото направено си дава плодове. Не мисля, че ситуацията е толкова тъжна и лоша. Просто трябва да си изстрадаме, каквото трябва, за да получим това, което искаме.
Понякога нямаш ли поне смътното чувство – ако не убеждението, - че виждаме само прословутия връх на айсберга, а отдолу се таи нещо много по-страшно? Че хип-хопът ТИ е много по-добър от хип-хопа ИМ? (смях)
Нашият преход по начало не започна както трябва - Държавна сигурност, нещата с Русия. Ето нещо, което ме истински натъжава и притеснява - гадовете зорлем ни отвратиха от политиката. И направиха така, че част от това да си “куул”, както ти го привнесе тоя термин преди, беше да не се интересуваш от политика, да не намираш връзка между политиката и собствения си живот. А хора като нас със тебе, които се мъчиме да не сме балъци, да сме некви свестни хора, дълги години страняхме от това, не проявявахме активност и не показвахме заинтересованост. Или заинтересУваност, налЕ (смях)
Това означава ли, че носим някаква вина? Мисля, че помагахме кой с каквото може – момите с иглата, учений с умът, рапърът със рапа, сюрмахът с трудът.
(бурен смях) Означава единствено, че оттук нататък ще имаме вина, ако продължим да бъдем незаинтересовани. Примерно аз се притеснявах да взимам публично страна. Винаги съм си давал сметка за това, което казваш: че виждаме много малка част от нещата. Но има и друго - че у нас, когато подкрепяш някой, автоматично е равно на това, че ти си взел пари от този някой. Което не е така, в крайна сметка - и аз не искам хората да мислят, че е така. Ти беше писал наскоро в един от Res-овете там за Пилат Понтийски и за това, че в крайна сметка виновни са тези, които нямат позиция. В крайна сметка, ние си патиме от фурнаджийските лопати, от тия, дето се снишават и викат, ама дай да изчакаме, дай да видиме кво ше стане, дай да не взимаме отношение, дай да не сме (натъртва) категорични, и то така си мина животът. Ние все да изчакаме да видиме с кого да тръгнем, накъде да се нагъзиме, нали. Не може да нямаш позиция. Аз почнах да уважавам разни хора от публичната сфера само заради това, че имат позиция – дори и да са уникални тъпаци. Защото това е по-добре, отколкото да седиш, да се правиш на умен и да викаш, нали, че всички са еднакви или да чакаш само да видиш накъде.
Сарказмът не си ли остава чудесен инструмент за заемане на позиция? Или пък вината е в това, че си се опитвал по някакъв горчиво-ироничен начин да подскажеш нещо, например как си сам в държавата на проституките? Простолюдието не цени втория пласт – защото той не води до бърз оргазъм.
Въпросът за вината не е важен, и не мисля, че я имаме – нито аз, нито ти. Просто тук говорим за процеси, които не са съизмерими с един човешки живот. Някой е бил зает с това да прави пари, някой е искал, дет се вика, да граби с пълни шепи от живота (смях). Всеки е имал няква негова си причина. Затова казвам - оттук нататък аз бих бил наистина виновен, защото си давам сметка как и доколко мисленето и действията на всеки човек са свързани с реалността около нас. А не само с твойта лична реалност. И това важи настина за всеки човек, а не само за някой, който с нещо е известен. Много е важно човек да не приема мисленето тип „от мен какво зависи, абе, нали, майната му”. Една от главните цели на гадовете е била точно тази - да ни накарат да мислим как всички са еднакви, как всички са боклуци. Да мислим, че като не ходим да гласуваме, ние сякаш ги наказваме по някакъв начин. Това е било втълпено съвсем целенасочено в нашите глави. Да не протестираме, щот всичко е преебано. Ето това им е вършело работа всъщност.
Чудесно. Но психотичното човече в мен все още има чувството, че 98% от българите са като изоставени лабораторни мишки в експеримента на някакъв омагьосан властови кръг.
Точно така. Ето ти пример с една класическа схема, която се играе от десетина години: телевизионно предаване, което прераства в телевизия, а телевизията прераства в партия. Това се случи с „белата Златка” преди, дет ти му викаше на Волен Сидеров, а сега и с Бареков. Абсолютно по един и същи малоумен начин едно телевизионно предаване, на някакъв (натъртва) супер справедлив човек, който ще помага, който ще прави някви принципно нови неща, който ще прави “чисти ръце”, “чисти крака”, ще чисти всякакви такива неща, прераства в партия. Очебийно парите идват не откъдето се казва, че идват, и въпреки това тоя номер важи.
И кое по-точно те изумява?
Изумява ме това, че би трябвало ние, като народ, да видим, че тая схема важи и има някакви хора, които се ловят на тази въдица. Единственият начин да попречиш на това нещо е да отидеш да гласуваш за някой друг, в смисъл – да отидеш да гласуваш по принцип. Това е някакъв начин да противодействаш. То в нашата действителност няма друг нормален, законен начин. Много дребен пример, нали, защото в крайна сметка говорим за най-долната прослойка хора, които вярват на някакви абсолютни небивалици. Не го ли виждат? Белата Златка?! Той си направи предаване, направи си телевизия, след което си направи партия, за която хората години наред бяха предупреждавани от коя чужда държава се финансира тази партия. Накрая стана толкова очевидно, че вече няма накъде и в същото време се направи същото нещо. Наистина ме изумяват как и до каква степен ни смятат за малоумни. И то наистина има много малоумни, за да се хващат за това нещо. Предаване, некъв олигофрен, който ще спасява, нали, който е „супер различен”... С тази разлика, че тоя, новият, ще си отиде много по-бързо.
Не е ли знаменито как „пловдивската Златка”, за разлика от оригиналната пазарджишка, сякаш по библейски се отрече от своите създатели и каза „аз тия не ги познавам”?
Много е жалка тая картинка, но и много ясна. Ние сме тука някаква прослойка от хора, няколко хиляди човека, които в общи линии знаеме за какво става въпрос, но реалността в България е съвсем друга и има много хора, които дори физически нямат възможността да са толкова близо до нещата. И те наистина нямат представа. Те не са глупави, но просто нямат представа за какво става въпрос. За тях картинката е друга.
Като ходиш из страната, говориш ли си нещо с тези хора?
Това е едно от най-тъжните неща. Трябва да се намира подход към тях. Това ме подсеща, че подходът на разумните, на уж умните хора много пъти не е правилен. Всички обвиняват простите, но какво да кажем за умните? Ето пример: нашият съученик Росен Петров. Аз винаги съм си мислил, че аз съм най-големият срам на Класическата гимназия, но съм много благодарен на Росен Петров, че ме отърва от това звание и застана на този пиедестал с небивал успех (смях). И аз мога да се аргументирам, мога да ти кажа защо ми направи впечатление, защото това е безспорно образован човек. Например, осем месеца ти не събираш сили да кажеш, че са те набили. Ние седиме, цялата държава, пред телевизора и коментираме помежду си, и се питаме, тоя предрусал ли е?
Т.е. къде му изчезна носът?
Опериран ли е? Болен ли е? Какво става? Седиме и спориме. Оказва се, че е ударен. И той си го казва накрая. Събира сили тоя (усмихва се) „вътрешен министър” да го признае това нещо. След което човек като него отива при човек като Бареков. И отиваш после във вестника на Свинята, даваш пространно интервю как си държал на Слави уринатора. Слави може да е всякакъв, може да има хиляди недостатъци, но ако не беше Слави, този Росен щеше да е, в най-добрия случай, даскал в некое училище, да си бие чекии и да си представя Мими от осми “Б”, нали. В един момент, по някаква причина, ти решаваш да си оправиш нещата, и това, дет ти го написа за него - “да си оправиш живота, маме, ама хвана влака в грешната посока”, е верно. И представи си - после Бойко си направи ташак с него с вица за “воденето за носа”, и тоя викна комисии, сезира, при положение, че 10 години се бъзикаше с тях в “Шоуто на Слави”, ти представяш ли си го? И този „вътрешен министър” твърди, че ще управлява. Ми то, копеле, той за това интервю, дет го правиме в момента, ше ни прати жандармерия, ако го види. Ше ни прати БОП-а, жандармерията и ДАНС - заради ето тези думи, които сега ти казвам. А и разузнавач! Ти смятай, с тоя манталитет, той ще проследи някой, оня ще се скрие и Росен ще му се обиди, с тоя характер, дето го има. Тоя разузнавач клет.
Тук случаят е ясен - обикновен, смехотворен опортюнист. Мен ме събаря по-скоро наративът за разузнавача, който фъфли по телевизията, “аз съм разузнавач”. Това е хем тъпо, хем опасно, защото на същия този се изгражда образ на „политик”, а публиката не може да се похвали с проникновеност.
Именно. А това за Слави го казвам не за друго – знаеш, че аз съм последният, който ще защитава Слави, - но този ми направи много лошо впечатление. Най-долното нещо е да тръгнеш така, по този просташки начин, да ходиш да обясняваш такива интимни неща. А ти се водиш умен човек. И тъкмо в това е резилът - че ти си умен човек. Ако си някой глупак – разбираемо е, очаква се. Как така ще се изложиш до такава степен? Каквото и да е – градил си го, имал си плюсовете и минусите. Аз съм го уважавал, но не защото ми е съученик. Но реално големият проблем е Бареков - знаеш ли какво падение е в моите очи да го видя това парвеню нещастно?
Виж, на дребен соц-буржоа като Росен Петров му е абсолютно през изчезналия нос в коя партия ще се включи. Днес е с Бареков, утре с десните, вдругиден с левите, все тая. Смазващ, циничен опортюнизъм. И двамата познаваме и други такива хора.
Да, но тъкмо това е много тъпо - защото реално тук възможност в България има. В смисъл такъв: България страда от липса на добри политици. Има място за тях. Не трябва да си някакъв страшен умник, за да го видиш.
Те няма откъде да дойдат. Трябва някой някъде, по възможност в Първия свят, да ги е обучил на нещо. Но ето ти още храна за размисъл: в момента палачите на ситуацията – Орешарски, Пеевски, Станишев и Доган - сядат да решават как да излезем от създалата се ситуация, в която ТЕ ни набутаха злонамерено през последната една година. Ей това искам да ми го разтълкуваш. Как е възможно да стигнем до такова дъно? Всичко това се разиграва пред нас, а през това време тече и лека подигравка към тези, които ходят да протестират, защото явно са некви страшни балъци.
Е ясно - това е пропагандата. Ние си знаем отдавна за какво става въпрос. Това са им лайняните методи, за жалост. Аз не съм ходил много често на протестите, но съм ги подкрепял - от една страна не вярвахме, че толкова време ще се задържат. Впрочем то още не се знае какво ще стане, защото може и да лъжат в крайна сметка, за следващите избори. Аз лично винаги съм гласувал за СДС, после за ДСБ. Те паднаха от власт 2001, но на мен ми трябваха към 10 години, за да разбера реално какво е направено през тези години. И за да си създам вече това твърдо убеждение, че това са единствените години, когато нещо се е случило. С всичките грешки, които е имало, с всичките проблеми. Само заради тези 4 години и това, което е направено, ние в момента сме в Европейския съюз, а това ни е единственото спасение.
Т.е. Костов в момента липсва?
Костов, между другото, го виждам всеки ден в едно ауди, което струва примерно 20 хиляди лева - тука в горната махала. Срещал съм го и сам по улицата. Има нещо, за което ме е яд на него - че той не си наруши спокойствието и стила, и не излезе така, по техния начин, да ги попита: “Абе, да ви еба майката, къде е това, което откраднах аз? Къде се тези неща, дето 12 години съм виновен, дето уж прибрах в джобовете си или в какво”? Но за добро или за лошо той е човек, който никога няма да го каже това.
Е, той е елитист. Прилича на един от нас, т.е. това, което споменахме - че умните уж не заемат позиция. Той не носи ли вина, при положение, че част от по-умните все още продължават да смятат, че той е единственият шанс? Въпреки че съм казвал на друго място, че е единственият, който става, но ако ти дойде на гости, трябва да скриеш всичко ценно.
За мен е Костов е абсолютно несравним като резултати и действия. Много е лошо, че ние сме странни в някой момент. Значи, като си взимаш водопроводчик или като си викаш майстор, когато търсиш някакъв професионалист по нещо, винаги гледаш как си върши той работата на първо място. И по някаква причина ние точно за тези хора, които имат най-важната – политическата професия, ние гледаме някакви други качества. Гледаме дали са народни хора, гледаме дали пускат лафчета. Това е работа като всяка друга. Трябва да си добър в работата си, но не - ние, по някаква причина, ние ще коментираме тена му, ние ще коментираме, че казва френско “р”, ние ще коментираме някакви тъпотии уникални.
четвъртък, 3 юли 2014 г.
Камък яйце дискриминация
[...]
Как тогава да определим кой точно е дискриминиран?
Да
вземем най-популярният идиотски пример – твърдението, че след като
Щатите имат президент мулат, чернокожите управляват света. Ако наистина
ни интересува кой е дискриминиран, не сравняваме най-привилегированият
член на една група хора с най-малко привилегированият член на друга –
сравняваме два теоретични индивида, които са еднакви във всяко
отношение, с изключение на един признак.
Например,
ако говорим за проблеми на работното място, не сравняваме директора мъж
с чистачката жена и не вадим генерални изводи за половото неравенство
от там. Питаме се: ако двама души на една и съща позиция, изпълняващи
еднакви задължения и справящи се горе-долу еднакво, като единствената
разлика е пола им, кой получава повече? Кой има по-голям шанс да получи
повишение?
Ако
имаме два напълно еднакви индивида, чиято единствената разлика е
теглото, чии живот е по-труден – на този с нормално, или на този с
наднормено тегло?
И така нататък.
В 99% процента от случаите е очевидно, че е по-добре да си бял, богат, красив, висок, образован, млад, мъж, без физически или ментални проблеми… (списъкът може да продължи до безкрай).
В 99% процента от случаите е очевидно, че е по-добре да си бял, богат, красив, висок, образован, млад, мъж, без физически или ментални проблеми… (списъкът може да продължи до безкрай).
Живеем
в общество, заложено на принципа на йерархията. Колкото по-близко си до
върха на пирамидата, толкова по-добре. Привилегиите вървят само в една
посока – нагоре. От факта, че богатите са привилегировани, не следва, че
и бедните са също толкова привилегировани, само че по различен начин.
От това, че да си красив е изгодно, не означава, че и да си грозен е
еднакво изгодно, но в други ситуации. Подобни наивни опити за позитивно
мислене може и да ободряват някого, но нямат много общо с
действителността.
Да,
ако много държиш да живееш в циганско гето, по-добре е да си циганин.
Ако искаш винаги да седиш в градския транспорт, по-добре е да си много
стар или на патерици. Ако най-важното нещо в живота ти е да правиш
безразборен секс, по-добре е да си жена или гей. Ако умираш да вземаш
социални помощи, по-добре е да си беден. Ако искаш да спестиш от обувки,
по-добре е да си без крака. Но повечето хора осъзнават, че подобна
„аванта“ определено не си заслужава.
Казвам
повечето, защото във всяка дискусия на подобна тема ще се намерят
достатъчно такива, които да спорят, че най-изгодно е да бъдеш във
възможно най-слаба позиция, изцяло зависим от добрата воля на
по-силните. Защото както знаем, никой никога не злоупотребява с властта
си над по-слабо човешко същество – например, родителите никога не
малтретират децата си (сарказъм).
Не
знам как е на тяхната планета, но на нашата свободата на придвижване,
автономията на тялото и достъпа до ресурси, от които зависи оцеляването
ти, се смятат за най-висши ценности. Да бъдеш във властта на някого,
който да има възможността да те използва като ресурс, не е особено
практично от гледна точка на качество на живот или дори оцеляване.
Как може да съм привилегирован, след като понякога съм тъжен?
Да бъдете в привилегировани в някакво отношение, не означава:
-
че сте лоши хора;
-
че сами сте уредили да бъдете привилегировани;
-
че мразите тези, които нямат вашата привилегия и активно им вредите;
-
че не можете да имате трудности или да страдате;
-
че всичко ви се дава наготово и не е нужно да полагате усилия;
-
че непременно сте постигнали големи успехи / имате много пари;
-
че не сте дискриминирани в някакво друго отношение.
Да бъдете в привилегировани в някакво отношение, означава:
-
че сте членове на доминантна група.
-
че като членове на доминантна група, извличате директни и индиректни ползи от дискриминацията на маргинализираната група, независимо дали го желаете (напр. член на тази група може да се труди не по-малко усърдно от вас, без да постигне същите резултати).
-
че разполагате с предимства само по силата на членството си в доминантната група, с каквито маргинализираната група не разполага (напр. „моите родители ми намериха работа при един техен познат, защо другите безработни не направят същото“).
-
че привилегията ви е невидима за самите вас, както и дискриминацията на маргинализираната група („аз не съм забелязал гейовете някой да ги дискриминира“).
-
че не сте способни да разберете преживяванията на маргинализираната група („ако някой ме подлагаше на сексуален тормоз, само щях да се радвам“).
-
че не бива да очаквате от членовете на маргинализираната група да ви образоват или да ви хвалят за най-малкото услилие. (“опитах се да помогна на един сляп, но той ме наруга… Вече няма и да повторя…”)
Да
се върнем към примера в началото – разказвайки за опита си като човек с
увреждане, аз не се опитвах да твърдя, че хората без физически
увреждания се носят върху розов облак от щастие и изпълнени желания, а
да запозная читателите си с факта, че хората с физически увреждания
освен че имат същите проблеми като „здравите“, в добавка имат и
проблеми, каквито „здравите“ нямат.
Но малцинството също ме подтиска! Дискриминацията е двупосочна!
Дискриминацията
представлява „предразсъдък“ + „власт да упражняваш този предразсъдък“.
Дискриминацията се случва в система, в която едни хора имат власт над
други и тя не е недостатък на системата, а съществен компонент от нея, начин да бъде поддържана по-силната позиция на едни групи над други.
Затова дискриминацията никога не може да бъде двупосочна. Тази ситуация
много точно илюстрира поговорката: „ако камък удари яйцето – горко на
яйцето. Ако яйцето удари камъка – пак горко на яйцето“.
Ако
общуваш с група незрящи и ти се струва, че не са особено добре
настроени към теб, не бързай да твърдиш, че си жертва на дискриминация.
Да, може би тези конкретни хора проявяват предразсъдъци към теб, но това
не е системна дискриминация. Извън тяхната компания съществува един цял
огромен свят, предназначен за зрящи, където ти си – и винаги ще бъдеш –
в по-силната позиция.
Ако
не успееш да се впишеш в тяхната група или да спечелиш доверието им, ти
практически не губиш нищо. Репутацията ти няма да пострада, зрящите ти
приятели няма да те отхвърлят, за по-сериозни последствия да не говорим.
Единствено егото ти може да бъде леко одраскано.
Затова
пък, ако незрящ човек редовно предизвиква гнева и антипатията на
зрящите хора, това ще се отрази много съществено на битието му.
При
това, ако незрящите хора са подозрителни или негативно настроени към
теб, най-вероятно имат пълното основание да бъдат: тези, които са им се
подигравали, отхвърляли са ги, физически са ги нападали и по всякакъв
начин са правили живота им по-труден и неприятен, са хора от твоята
група. Техните предразсъдъци са – до някаква степен – резултат от
предишен опит. Тяхната подозрителност има контекст и предистория, която
не може да бъде пренебрегвана.
Докато
предразсъдък от страна на зрящ към незрящ е напълно неоснователен –
нима незрящите някога са затваряли зрящите в гета, затруднявайки
неимоверно достъпа им до участие в общественият живот?
Затова, преди да започнете да се оплаквате от дискриминация, запитайте се: в резултат от тази дискриминация…
…. затруднено ли е придвижването ми от едно място на друго?
… имам ли трудности при намирането на работа?
… имам ли трудности при намирането на жилище?
… затруднен ли е достъпа ми до образование?
… затруднен е достъпа ми до медицинска грижа?
… намаляват ли шансовете ми да помощ от институции: съдействие от полицията, съда, държавните учреждения?
Ако
отговорите на всички тези въпроси са „не“ и установите, че това, от
което всъщност се оплаквате е, че в отговор на определени думи или
определен тип изявления околните ви критикуват, или че някакви хора не
ви посрещат с червен килим в групата си – честито, жертва сте на толкова
незначителна дискриминация, че не си струва да се споменава.
Не искам да подтискам никого. Как мога да помогна?
Никой
не иска от вас (нито има правото да очаква) да се гърчите от вина и да
си посипвате главата с пепел, задето принадлежите към доминантна група.
Всъщност, всеки от нас е доминантна група в едно или в друго отношение –
дори и само защото няма деформирано лице. Освен това, вашето евентуално
чувство за вина не би помогнало на никого, само би пречило на вас
самите.
Но
това не означава, че стараейки се да не дискриминирате никого, правите
всичко, което е по силите ви. Ако наистина искате да помогнете, ето
няколко начина да го направите:
-
Слушайте. Когато хора от дискриминирана група говорят за своите
преживявания, не ги прекъсвайте, за да им кажете своето мнение.
Не
им обяснявайте какво бихте направили на тяхно място. Не им давайте
полезни съвети. Не искайте да ви доказват, че наистина има обективни
причини да се чувстват дискриминирани, според критерии, определени от
вас. Не обявявайте емоциите им за невалидни и не им казвайте на как
трябва да се чувстват.
-
Не се поставяйте в главната роля. Ако наистина искате да помогнете, не
обяснявайте защо вие лично никога никого не сте дискриминирал, как един
човек от тази група ви е навредил и т.н. Подобни изявления изместват
темата на дискусията от проблемите на маргинализираната група към ВАС.
-
Образовайте се – сами. Ако нещо не ви е ясно, не бързайте да засипвате
хората от дискриминирана група с въпроси. Най-вероятно те цял живот са
били принудени да отговарят на едни и същи въпроси и отдавна им е
писнало.
Ако
искате да знаете повече, Google ще ви помогне. Съществуват множество
страници и форуми, където можете да намерите информация. Ако пък не
намирате отговора на определен въпрос, или въпросът ви е специфичен за
конкретен човек, преди да го зададете, първо се запитайте: наистина ли
ми е нужна тази информация или искам да знам от чисто любопитство?
Толкова ли съм близък с този човек, че да съм в позиция да искам да
сподели с мен лични подробности от живота си?
-
Не очаквайте (и не изисквайте!) хората от дискриминирана група да ви да
ви засипят с благодарности, задето сте решили да ги броите за хора.
Както вече споменах по-горе, маргинализираните групи имат много добри
причини да бъдат подозрителни към членове на доминантата група. Не
изисквайте доверие, а положете усилия да го спечелите.
[...]
Ако
станете свидетел на ситуация, в която човек от маргинализираната група е
малтретиран или дискриминиран, не я игнорирайте. Никой не очаква от вас
да се впуснете в конфронтация с риск за собствената си безопасност. В
повечето случаи стига съвсем малко – да не се преструвате, че нищо не се
случва.
[...]
вторник, 1 юли 2014 г.
Просто най-добрия блог за стопиране
От миналата година се каня да споделя блога "На стоп около света". Води го едно момиче, Тери, което "от дума на дума от бъзик на бъзик....отиде до австралия на стоп, след това се прибра и направи обиколко на африка на стоп" - така ми беше описана от човека, който ми препоръча да прегледам съветите й. Пействам част от тях тук, защото пак дойде време за правене на глупости, а Тери и блогът й би трябвало да бъдат звезди. Тери дава кратки и ясни бележки за всички държави, в които е стопирала, за опасности, табелки, дрехи, ориентировъчно времетраене, избор на място, за визи, за необходимо количество пари, за стопиране на частни яхти (!), показва карти на маршрутите си и т.н. Невероятно момиче. Вижте, примерно какво е направила в Африка:
България - много лесен (без табели, по всички пътища лесно вземат на стоп, вървежен нощен стоп и стоп в градовете, малко чакане и бързо придвижване, забележки: лоши щофьори! )
Турция - много лесен (отново без табели, не се чака никак дълго, много ТИРове спират, в градовете се стопира лесно, забележки: при влизане в ТИР събувайте обувките си, за сами момичета - казвайте, че сте омъжени, ако не искате да ви продадат на Капалъ чарши)
Гърция - лесен (препоръчително с табели, лесен както по магистралите, така и по малките пътища)
Сърбия - много лесен (същото като в България)
Хърватска - средно лесен (с табели, забележки: възможна е проблемна полиция, понякога се чака дълго и никой не спира)
Словения - лесен (с табели, забележка: да не се стопира на самата магистрала забранено е и полицията идва винаги)
Австрия - лесен (същото като Словения)
Германия - много лесен (същото като Словения + много малко се чака на стоп, често качват за дълги разстояния, скоростта на шофиране е висока)
Франция - средно лесен (с табели, чака се умерено дълго)
Швейцария - лесен (с табели, забележка: чака се доста понякога, хората са студени и не са свикнали на стопаджии, но пак вземат)
Италия - много труден (с табели, забележки: чака се много време, придвижването е бързо по магистралите, но при стопиране се чака часове за кола, трафик много но не спират за стопаджии, полицията е много проблемна и груба, на бензиностанциите на самата магистрала е забранено да се стопира и идват да ни изгонят, стратегията е - слизаме на бензиностанция и започваме да питаме шофьорите на камиони дали ще ни вземат, махането на стоп не върви в Италия, става само с питане; в северна Италия стопът е по-добър от централна и южна; препоръчвам стопирането в Италия на напреднали стопаджии)
Чехия - средно лесен (с табели, забележки: на някои места например Бърно се чака дълго, като цяло стопът не е от най-бързите в Чехия)
Полша - лесен (с или без табели все върви, не се чака дълго)
Англия - труден (с табели, забележки: трудно излизане от градовете, магистралите са забранени и полицията идва, британците трудно спират и се чака немалко, но като цяло стопът не е проблемен)
Шотландия - труден (същото като за Англия, но в Шотландия чакането е повече)
Холандия - много лесен (същото като Германия)
Белгия - лесен (същото като Франция)
Албания - средно лесен (с или без табели, средно вървежен стоп, понякога искат заплащане но качват дори като откажеш да платиш)
Македония - много лесен (същото като България)
Словакия - лесен (планински пътища, бавен стоп, умерено чакане)
Люксембург - средно труден (същото като Швейцария, но се чака доста)
Дания - труден (с табели, забележки: много чакане, труден стоп в градовете, извън тях също труден, бензиностанциите са встрани от пътя и не са удобни за стоп, студени хора и като цяло бавен стоп)
Швеция - лесен (с табели, бърз стоп, лесен нощен стоп, не се чака дълго, много внимателни шофьори)
Норвегия - лесен (същото като Швеция)
Финландия - лесен (същото като Швеция)
Унгария - средно лесен (с табела, забележки: труден стоп около Будапеща, извън нея и магистралите добър стоп)
Румъния - труден (забележка: очаква се заплащане за стоп, трябва да се уточни преди качване, че не желаем да плащаме, около 85% от шофьорите ще ни качат въпреки това; като цяло бавен стоп, чака се умерено)
Украйна - труден (същото като Румъния)
Русия - труден (същото като Румъния)
Казахстан - труден (същото като Румъния, стопът в градовете е труден)
Китай - много труден (с табели задължително, много труден стоп поради незнанието на местните какво правим на пътя, все пак с повече усилия безпроблемно придвижване)
Непал - много труден (всеки очаква заплащане, тежък и бавен стоп, трудно качват без заплащане, но все пак се намират добри хора)
Индия - много труден (същото като Непал)
Нова Зеландия - много лесен (с табела или без, не се чака дълго, много хора спират и след това канят по домовете си да нощуваме)
Австралия - много лесен (същото като Нова Зеландия, само по магистралите е по-трудно на някои места, но не се чака особено дълго)
Сингапур - много труден (град-държава с труден стоп, защото спират само таксита и те са толкова много, че нормалните коли трудно ни виждат и отбиват, чака се дълго, но пък си заслужава)
Малайзия - много лесен (с табела или без, много лесен стоп в градовете и извън тях, не се чака дълго, хората са страшно гостоприемни и приветливи)
Тайланд - средно труден (не особено бърз, но не и особено труден стоп, не се чака дълго)
Лаос - много труден (много бавен стоп, липса на коли дори на главния път, изключително малко спират, местните не знаят какво е автостоп, очакват заплащане за превоз, но пак вземат ако откажеш да платиш, чакането може да е с дни, а не с часове)
Камбоджа - много труден (същото като Лаос, но има повече на брой коли и чакането е по-малко)
Виетнам - много труден (повече коли от предните две държави, но отново труден и бавен стоп, немного хора спират и също очакват пари)
България - много лесен (без табели, по всички пътища лесно вземат на стоп, вървежен нощен стоп и стоп в градовете, малко чакане и бързо придвижване, забележки: лоши щофьори! )
Турция - много лесен (отново без табели, не се чака никак дълго, много ТИРове спират, в градовете се стопира лесно, забележки: при влизане в ТИР събувайте обувките си, за сами момичета - казвайте, че сте омъжени, ако не искате да ви продадат на Капалъ чарши)
Гърция - лесен (препоръчително с табели, лесен както по магистралите, така и по малките пътища)
Сърбия - много лесен (същото като в България)
Хърватска - средно лесен (с табели, забележки: възможна е проблемна полиция, понякога се чака дълго и никой не спира)
Словения - лесен (с табели, забележка: да не се стопира на самата магистрала забранено е и полицията идва винаги)
Австрия - лесен (същото като Словения)
Германия - много лесен (същото като Словения + много малко се чака на стоп, често качват за дълги разстояния, скоростта на шофиране е висока)
Франция - средно лесен (с табели, чака се умерено дълго)
Швейцария - лесен (с табели, забележка: чака се доста понякога, хората са студени и не са свикнали на стопаджии, но пак вземат)
Италия - много труден (с табели, забележки: чака се много време, придвижването е бързо по магистралите, но при стопиране се чака часове за кола, трафик много но не спират за стопаджии, полицията е много проблемна и груба, на бензиностанциите на самата магистрала е забранено да се стопира и идват да ни изгонят, стратегията е - слизаме на бензиностанция и започваме да питаме шофьорите на камиони дали ще ни вземат, махането на стоп не върви в Италия, става само с питане; в северна Италия стопът е по-добър от централна и южна; препоръчвам стопирането в Италия на напреднали стопаджии)
Чехия - средно лесен (с табели, забележки: на някои места например Бърно се чака дълго, като цяло стопът не е от най-бързите в Чехия)
Полша - лесен (с или без табели все върви, не се чака дълго)
Англия - труден (с табели, забележки: трудно излизане от градовете, магистралите са забранени и полицията идва, британците трудно спират и се чака немалко, но като цяло стопът не е проблемен)
Шотландия - труден (същото като за Англия, но в Шотландия чакането е повече)
Холандия - много лесен (същото като Германия)
Белгия - лесен (същото като Франция)
Албания - средно лесен (с или без табели, средно вървежен стоп, понякога искат заплащане но качват дори като откажеш да платиш)
Македония - много лесен (същото като България)
Словакия - лесен (планински пътища, бавен стоп, умерено чакане)
Люксембург - средно труден (същото като Швейцария, но се чака доста)
Дания - труден (с табели, забележки: много чакане, труден стоп в градовете, извън тях също труден, бензиностанциите са встрани от пътя и не са удобни за стоп, студени хора и като цяло бавен стоп)
Швеция - лесен (с табели, бърз стоп, лесен нощен стоп, не се чака дълго, много внимателни шофьори)
Норвегия - лесен (същото като Швеция)
Финландия - лесен (същото като Швеция)
Унгария - средно лесен (с табела, забележки: труден стоп около Будапеща, извън нея и магистралите добър стоп)
Румъния - труден (забележка: очаква се заплащане за стоп, трябва да се уточни преди качване, че не желаем да плащаме, около 85% от шофьорите ще ни качат въпреки това; като цяло бавен стоп, чака се умерено)
Украйна - труден (същото като Румъния)
Русия - труден (същото като Румъния)
Казахстан - труден (същото като Румъния, стопът в градовете е труден)
Китай - много труден (с табели задължително, много труден стоп поради незнанието на местните какво правим на пътя, все пак с повече усилия безпроблемно придвижване)
Непал - много труден (всеки очаква заплащане, тежък и бавен стоп, трудно качват без заплащане, но все пак се намират добри хора)
Индия - много труден (същото като Непал)
Нова Зеландия - много лесен (с табела или без, не се чака дълго, много хора спират и след това канят по домовете си да нощуваме)
Австралия - много лесен (същото като Нова Зеландия, само по магистралите е по-трудно на някои места, но не се чака особено дълго)
Сингапур - много труден (град-държава с труден стоп, защото спират само таксита и те са толкова много, че нормалните коли трудно ни виждат и отбиват, чака се дълго, но пък си заслужава)
Малайзия - много лесен (с табела или без, много лесен стоп в градовете и извън тях, не се чака дълго, хората са страшно гостоприемни и приветливи)
Тайланд - средно труден (не особено бърз, но не и особено труден стоп, не се чака дълго)
Лаос - много труден (много бавен стоп, липса на коли дори на главния път, изключително малко спират, местните не знаят какво е автостоп, очакват заплащане за превоз, но пак вземат ако откажеш да платиш, чакането може да е с дни, а не с часове)
Камбоджа - много труден (същото като Лаос, но има повече на брой коли и чакането е по-малко)
Виетнам - много труден (повече коли от предните две държави, но отново труден и бавен стоп, немного хора спират и също очакват пари)
Има отделно за Африка и още куп неща. Просто влезте там.
Личица
Sources: http://thekimonogallery.tumblr.com/image/60025301385 и http://frufru.tumblr.com/post/554931020/via-lagartazul
Абонамент за:
Публикации (Atom)