Камък яйце дискриминация

Със съкращения копирам пасажите, които ми се сториха най-важни от един много ясен и точен текст за дискриминацията. Блогът е It Looks Like a Feminist Blog. Текстът хем е написан от човек, който явно много научни статии е изчел, хем успява да ги предаде съвсем простичко. Може би е релевантно в случая, че авторката е с видимо физическо увреждане.

[...]

Как тогава да определим кой точно е дискриминиран?

Да вземем най-популярният идиотски пример – твърдението, че след като Щатите имат президент мулат, чернокожите управляват света. Ако наистина ни интересува кой е дискриминиран, не сравняваме най-привилегированият член на една група хора с най-малко привилегированият член на друга – сравняваме два теоретични индивида, които са еднакви във всяко отношение, с изключение на един признак.

Например, ако говорим за проблеми на работното място, не сравняваме директора мъж с чистачката жена и не вадим генерални изводи за половото неравенство от там. Питаме се: ако двама души на една и съща позиция, изпълняващи еднакви задължения и справящи се горе-долу еднакво, като единствената разлика е пола им, кой получава повече? Кой има по-голям шанс да получи повишение?

Ако имаме два напълно еднакви индивида, чиято единствената разлика е теглото, чии живот е по-труден – на този с нормално, или на този с наднормено тегло?

И така нататък.

В 99% процента от случаите е очевидно, че е по-добре да си бял, богат, красив, висок, образован, млад, мъж, без физически или ментални проблеми… (списъкът може да продължи до безкрай).

Живеем в общество, заложено на принципа на йерархията. Колкото по-близко си до върха на пирамидата, толкова по-добре. Привилегиите вървят само в една посока – нагоре. От факта, че богатите са привилегировани, не следва, че и бедните са също толкова привилегировани, само че по различен начин. От това, че да си красив е изгодно, не означава, че и да си грозен е еднакво изгодно, но в други ситуации. Подобни наивни опити за позитивно мислене може и да ободряват някого, но нямат много общо с действителността.

Да, ако много държиш да живееш в циганско гето, по-добре е да си циганин. Ако искаш винаги да седиш в градския транспорт, по-добре е да си много стар или на патерици. Ако най-важното нещо в живота ти е да правиш безразборен секс, по-добре е да си жена или гей. Ако умираш да вземаш социални помощи, по-добре е да си беден. Ако искаш да спестиш от обувки, по-добре е да си без крака. Но повечето хора осъзнават, че подобна „аванта“ определено не си заслужава.

Казвам повечето, защото във всяка дискусия на подобна тема ще се намерят достатъчно такива, които да спорят, че най-изгодно е да бъдеш във възможно най-слаба позиция, изцяло зависим от добрата воля на по-силните. Защото както знаем, никой никога не злоупотребява с властта си над по-слабо човешко същество – например, родителите никога не малтретират децата си (сарказъм).

Не знам как е на тяхната планета, но на нашата свободата на придвижване, автономията на тялото и достъпа до ресурси, от които зависи оцеляването ти, се смятат за най-висши ценности. Да бъдеш във властта на някого, който да има възможността да те използва като ресурс, не е особено практично от гледна точка на качество на живот или дори оцеляване.

Как може да съм привилегирован, след като понякога съм тъжен?

Да бъдете в привилегировани в някакво отношение, не означава:

• че сте лоши хора;
• че сами сте уредили да бъдете привилегировани;
• че мразите тези, които нямат вашата привилегия и активно им вредите;
• че не можете да имате трудности или да страдате;
• че всичко ви се дава наготово и не е нужно да полагате усилия;
• че непременно сте постигнали големи успехи / имате много пари;
• че не сте дискриминирани в някакво друго отношение.

Да бъдете в привилегировани в някакво отношение, означава:

• че сте членове на доминантна група.
• че като членове на доминантна група, извличате директни и индиректни ползи от дискриминацията на маргинализираната група, независимо дали го желаете (напр. член на тази група може да се труди не по-малко усърдно от вас, без да постигне същите резултати).
• че разполагате с предимства само по силата на членството си в доминантната група, с каквито маргинализираната група не разполага (напр. „моите родители ми намериха работа при един техен познат, защо другите безработни не направят същото“).
• че привилегията ви е невидима за самите вас, както и дискриминацията на маргинализираната група („аз не съм забелязал гейовете някой да ги дискриминира“).
• че не сте способни да разберете преживяванията на маргинализираната група („ако някой ме подлагаше на сексуален тормоз, само щях да се радвам“).
• че не бива да очаквате от членовете на маргинализираната група да ви образоват или да ви хвалят за най-малкото услилие. (“опитах се да помогна на един сляп, но той ме наруга… Вече няма и да повторя…”)

Да се върнем към примера в началото – разказвайки за опита си като човек с увреждане, аз не се опитвах да твърдя, че хората без физически увреждания се носят върху розов облак от щастие и изпълнени желания, а да запозная читателите си с факта, че хората с физически увреждания освен че имат същите проблеми като „здравите“, в добавка имат и проблеми, каквито „здравите“ нямат.

Но малцинството също ме подтиска! Дискриминацията е двупосочна!

Дискриминацията представлява „предразсъдък“ + „власт да упражняваш този предразсъдък“. Дискриминацията се случва в система, в която едни хора имат власт над други и тя не е недостатък на системата, а съществен компонент от нея, начин да бъде поддържана по-силната позиция на едни групи над други. Затова дискриминацията никога не може да бъде двупосочна. Тази ситуация много точно илюстрира поговорката: „ако камък удари яйцето – горко на яйцето. Ако яйцето удари камъка – пак горко на яйцето“.

Ако общуваш с група незрящи и ти се струва, че не са особено добре настроени към теб, не бързай да твърдиш, че си жертва на дискриминация. Да, може би тези конкретни хора проявяват предразсъдъци към теб, но това не е системна дискриминация. Извън тяхната компания съществува един цял огромен свят, предназначен за зрящи, където ти си – и винаги ще бъдеш – в по-силната позиция.

Ако не успееш да се впишеш в тяхната група или да спечелиш доверието им, ти практически не губиш нищо. Репутацията ти няма да пострада, зрящите ти приятели няма да те отхвърлят, за по-сериозни последствия да не говорим. Единствено егото ти може да бъде леко одраскано.

Затова пък, ако незрящ човек редовно предизвиква гнева и антипатията на зрящите хора, това ще се отрази много съществено на битието му.

При това, ако незрящите хора са подозрителни или негативно настроени към теб, най-вероятно имат пълното основание да бъдат: тези, които са им се подигравали, отхвърляли са ги, физически са ги нападали и по всякакъв начин са правили живота им по-труден и неприятен, са хора от твоята група. Техните предразсъдъци са – до някаква степен – резултат от предишен опит. Тяхната подозрителност има контекст и предистория, която не може да бъде пренебрегвана.

Докато предразсъдък от страна на зрящ към незрящ е напълно неоснователен – нима незрящите някога са затваряли зрящите в гета, затруднявайки неимоверно достъпа им до участие в общественият живот?

Затова, преди да започнете да се оплаквате от дискриминация, запитайте се: в резултат от тази дискриминация…

…. затруднено ли е придвижването ми от едно място на друго?

… имам ли трудности при намирането на работа?

… имам ли трудности при намирането на жилище?

… затруднен ли е достъпа ми до образование?

… затруднен е достъпа ми до медицинска грижа?

… намаляват ли шансовете ми да помощ от институции: съдействие от полицията, съда, държавните учреждения?

Ако отговорите на всички тези въпроси са „не“ и установите, че това, от което всъщност се оплаквате е, че в отговор на определени думи или определен тип изявления околните ви критикуват, или че някакви хора не ви посрещат с червен килим в групата си – честито, жертва сте на толкова незначителна дискриминация, че не си струва да се споменава.

Не искам да подтискам никого. Как мога да помогна?

Никой не иска от вас (нито има правото да очаква) да се гърчите от вина и да си посипвате главата с пепел, задето принадлежите към доминантна група. Всъщност, всеки от нас е доминантна група в едно или в друго отношение – дори и само защото няма деформирано лице. Освен това, вашето евентуално чувство за вина не би помогнало на никого, само би пречило на вас самите.

Но това не означава, че стараейки се да не дискриминирате никого, правите всичко, което е по силите ви. Ако наистина искате да помогнете, ето няколко начина да го направите:

- Слушайте. Когато хора от дискриминирана група говорят за своите преживявания, не ги прекъсвайте, за да им кажете своето мнение.

Не им обяснявайте какво бихте направили на тяхно място. Не им давайте полезни съвети. Не искайте да ви доказват, че наистина има обективни причини да се чувстват дискриминирани, според критерии, определени от вас. Не обявявайте емоциите им за невалидни и не им казвайте на как трябва да се чувстват.

- Не се поставяйте в главната роля. Ако наистина искате да помогнете, не обяснявайте защо вие лично никога никого не сте дискриминирал, как един човек от тази група ви е навредил и т.н. Подобни изявления изместват темата на дискусията от проблемите на маргинализираната група към ВАС.

- Образовайте се – сами. Ако нещо не ви е ясно, не бързайте да засипвате хората от дискриминирана група с въпроси. Най-вероятно те цял живот са били принудени да отговарят на едни и същи въпроси и отдавна им е писнало.

Ако искате да знаете повече, Google ще ви помогне. Съществуват множество страници и форуми, където можете да намерите информация. Ако пък не намирате отговора на определен въпрос, или въпросът ви е специфичен за конкретен човек, преди да го зададете, първо се запитайте: наистина ли ми е нужна тази информация или искам да знам от чисто любопитство? Толкова ли съм близък с този човек, че да съм в позиция да искам да сподели с мен лични подробности от живота си?

- Не очаквайте (и не изисквайте!) хората от дискриминирана група да ви да ви засипят с благодарности, задето сте решили да ги броите за хора. Както вече споменах по-горе, маргинализираните групи имат много добри причини да бъдат подозрителни към членове на доминантата група. Не изисквайте доверие, а положете усилия да го спечелите.

[...]

Ако станете свидетел на ситуация, в която човек от маргинализираната група е малтретиран или дискриминиран, не я игнорирайте. Никой не очаква от вас да се впуснете в конфронтация с риск за собствената си безопасност. В повечето случаи стига съвсем малко – да не се преструвате, че нищо не се случва.

[...]