Музикантът обичаше усещането за приближаващата вечер и за малката му игра.

В парка ставаше все по-тъмно, хората се разотиваха, той почти не виждаше барабаните си. Прибираше всичко в един огромен куфар. Като онези, с които хората заминават за Америка. Придаваше си забързан вид и потегляше към вкъщи, дърпайки големия куфар. Обичаше да гледа хората право в очите и внимателно да ги изследва. Надяваше се някой наистина да си помисли, че отива към спирката на 84 и заминава за някъде, за някъде много надалеч.