понеделник, 28 юли 2014 г.

Пердета



Госпожа Малой беше доволна до момента, в който съпругът й стана наемодател — тогава тя почна да се променя. Най-напред черга, след това вана, а после и лампа с пъстър копринен абажур. Най-накрая, пропълзяла един ден в котела на лакти и колене, тя се изправи и леко запъхтяна изрече:

— При Хелман продават пердета. Истински дантелени пердета, поръбени със синичко и розово, по долар и деветдесет и осем комплекта, заедно с пришити летви.

Господин Малой се изправи на дюшека.

— Пердета? Защо са ти пердета, за бога?

— Обичам всичко да е хубаво — поясни госпожа Малой. — Винаги съм обичала и на теб да ти е хубаво. — Долната й устна се разтрепера.

— Но, мила — викна Сам Малой, — аз нямам нищо против пердетата. Обичам пердета…

— Само долар и деветдесет и осем! — Госпожа Малой потръпна. — Свидят ти се долар и деветдесет и осем. — Тя подсмръкна и гръдта й се надигна.

— Не ми се свидят — оправда се господин Малой. — Но, мила, Христос ни е свидетел — какво ще правим с тия пердета? Нямаме прозорци!

2 коментара:

Анонимен каза...

а продължението
"Госпожа Малой плака, плака, а Сам я приласка да я утеши.
— Мъжете чисто и просто не разбират какво чувствуват жените — хълцаше тя. — Мъжете нито веднъж не са се постарали да се поставят на мястото на една жена…" :)

zarichinova каза...

и краят: Сам се протегна до нея и дълго разтриваше гърба й докато най-сетне тя заспа.