четвъртък, 9 януари 2014 г.

мъгла




мъглата се разстели над целия град и повече не помръдна.
с всеки изминал ден ставаше все по-гъста.
жителите на града се будеха сутрин и не виждаха нищо освен себе си.
а мъглата продължаваше да се сгъстява.
постепенно хората спряха да ползват автомобилите си, защото стана твърде опасно.
започнаха да се губят по улиците.
извървяха пеша километри към офисите си и накрая не успяваха да ги намерят.
понеже мъглата продължаваше да се сгъстява
влизаха в чужди сгради и оставаха там.
така правеха и вечер след работа.
ако се изгубеха на път за домовете си, просто преспиваха някъде другаде.
толкова беше гъста мъглата,
че навсякъде имаше достатъчно празни легла.

неусетно всички заживяха чужди животи.
в този трескав бял град на слепци
хората пипнешком размениха ролите си.

съвсем скоро това започна да им харесва.

4 коментара:

Анонимен каза...

Звучи като алегория със "Слепота" и "Проглеждане" на Жозе Сарамаго.

zarichinova каза...

за съжаление - не съм ги чела, но наистина благодаря за коментара.

Topliiko каза...

започна да им харесВа

zarichinova каза...

и ти имаш право