сряда, 8 януари 2014 г.

Волен Сидеров на първо място...



Да, днес всички мразим Волен Сидеров, шегуваме се с него, възмущаваме се, роптаем, тюхкаме се, цъкаме с език, протестираме, повдигаме вещи, иронизираме, пишем удивителни, преливащи се с единици и обратно...

Безспорно. Сидеров пропада все по-надълбоко в бездната от агресия, себичност, меркантилност, зависимости. Факт е, че вече дори най-отдадените му привърженици изпитват трудности да намерят ей-така нещичко, пък макар и малко, силно криво, което да им се стори достойно за възхита.

Но нека не забравяме, че на първо място Волен Сидеров е фа-шист. Ра-сист, хо-мо-фоб. Той е исля-мо-фоб, ан-ти-семит. Демек - той мрази, мрази много и безсмислено, мрази групи от хора, не хора, които са му направили нещо, те, сами, като личности, а защото изглеждат или се държат някак, защото някой някога някъде е приел, че са лоши, защото имат черно лице, забрадка, розова риза... Той приема хората като маси, хомогенни маси от единици с еднакви реакции, поведение, характер... Омраза. И то не от вчера, а от поне 15 години. Това е ключът към Волен Сидеров.

Това е темата. Защото агресията му - нея да я мисли прокуратурата. Самолюбието и стремежът към сензации - те мерят разумността на медиите. Предполагаемите здравословни проблеми или безотговорността към семейството - това е личен живот. Политическата продажност - ами, партиите имат право да си играят с всеки, който е изпратен в Парламента все пак. Но защо той е там?

Защото мрази:
ромите;
мюсюлманите;
турците;
бежанците;
- другите.

А омразата явно продава. И ще е така, докато ние, като общество, се оплитаме в темите и не разграничаваме тези, които ни касаят. Нас. Не прокурорите, медиите или терапевтите. Защото безпричинната и нерационалната омраза, расизмът, не е нещо, което можем да си позволим да подминаваме повече. И то не само в политиката, а във всички сфери на ежедневието ни, защото неизбежно и лавинообразно придобива опасни и уродливи форми (някой да помни това, например?), които един ден стигат и до нас, макар и да не носим кърпа или розова риза.

И така. Благодарение на почти абсолютния обществен комфорт и толерантност към расизма му Волен Сидеров институционализира езика на омразата и 9 години живя за негова сметка... За наша сметка един вид. Сега тази омраза какво да я правим? Единият ни вариант е да се разсейваме, другият - да говорим за нея с истинското й име. Иначе ни чака някой нов парламентарен Волен, да, може би по-възпитан, по-красив, по-здрав. И все пак, разчитащ на популизъм, на гъделичкането на най-долните човешки емоции, на омразата и на страха, на такива работи, колкото ирационални, толкова и често подминавани с лека ръка. А ужасно опас-ни.

Препубликувано от Дневник.

Няма коментари: