Проблемът на много от юристите в България е, че не знаят защо са юристи. Загубили са смисъла още в самото начало - някъде между аудиториите, където преподаватели са им чели с равен глас скучни лекции, кабинетите, в които с треперещи гласове са рецитирали наизустени учебници и канторите, в които са сменяли на поразия лични данни от договор в договор и са рефрешвали сайта на Търговския регистър. А все пак, когато човек учи право, трябва да бъде насърчаван да мисли, да анализира, да си обяснява първопричините за съществуването на норми, да търси призвание. Това го казвам от съвсем личен опит - например, само 3-ма-4-ма асистента, са ми останали в главата с думите си. Този месец
БХК се опитва да направи крачка в посока поощряване на оригинална правозащитна мисъл, като предложи на студентите по право да напишат есе по
една притча на Кафка. Имат пълна свобода - могат да разкажат същата история с други думи, да сменят края, да я почнат отзад напред, да добавят герои, да напишат съвсем различна нова притча с някакви допирни точки... каквото и да е - стига да покажат, че могат да мислят. И мислят оригинално и грабващо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар