8.20 ч., сряда, ж.к. Дружба, ул. Илия Бешков № 12, 10 минути преди отварянето на магазина. Закъснeли сме. Вече са се натрупали хора отпред. Напрежението расте с всяка изминала минута. Лицата на хората са се изопнали. Телата им трепват при всяко мръдване от другата страна на вратата. Никой не говори. Тишината е заразяваща. Зазяпвам се в заобикалящите ме. Тук има всякакви - бедни на вид хорица, собственици на арт секънд хенд магазинчета из центъра, дружбенски мадами, обичайните хипстъри, ние... За пръв път идвам тук и не обръщам внимание на момента, в който вратите се отварят. Шльоооопп. Тълпата те поглъща. Всички се опитват да минат едновременно през тесните врати. Отвътре се чува дрънчене на количките, докопани от първите проникнали. След секунди и ние сме вътре. Хващаме една количка и се понасяме към дългите редове с дрехи.
Това е Мания Макс, най-големият магазин на марката за дрехи втора ръка. Новите стоки в него се зареждат в сряда. И заради това тогава и интересът е толкова голям.
Хората се хвърлят към закачалките и взимат всичко, което привлича погледа им. Аз още се чудя в коя посока са мъжките и в коя женските дрехи, когато вече половината от тях са разпределени по количките на пазаруващите. След малко и аз се шмугвам и почвам да правя същото - дънки, пуловери, якета, палта, ризи, шалове, шапки, пердета, хавлии... всичко има, само да си го намериш. Нямам време за преценки - цвят, материя, големина - опп, и е в количката. Когато тя става толкова препълнена, че не може да се движи, отиваме да пробваме. Има много пробни и хората са учтиви. Харесваме си разни неща и се задвижваме с тях към касите. Над 10 килограма цената (28 лв./кг.) е намалена с 35%! "Цената на килограм е различна, взависимост от деня. Всеки ден пада прогресивно до вторник, после сряда пак е максимум и пак започва да пада следващите дни, цената е право пропорционална на количеството качествени стоки и е функция от търсенето, предлаганото качество и нужните разходи за обезщетяване на телесните повреди от телосблъсъците на входа", казва Жоро. Той и Иван са спретнати, модно облечени момчета от централните части - изявен юрист и фотограф-икономист. Знам това със сигурност, но ми е трудно да го повярвам, когато след минута разсейване в кошницата с шаловете, се завръщам към тях и ги заварвам с по един калкулатор в ръка, заобиколени от жени с големи пликове дрехи, мерещи на кантар дрехите им, взимащи парите им и изчисляващи нещо с напрегнати лица. Всичките тези пликове преминават в техните ръце, а жените изчакват зад касата. Ние минаваме, удряме десет кила, хващаме намалението, плащаме, а после те разпределят пликовете. Ама че работа!
И така - значи така правели онези мои приятели - с разни такива червени роклички, дебели суичъри, пухкави жилетки... Все неща, за които като ги попитам ми се отговаря небрежно с лекичко перчене в гласа - "ми, това е от едно килце". Досега никога не си бях купувала нищо секънд хенд в България, някакси нищо не мога да си харесам, мирише ми странно и дрехите все ми се струват раздърпани. А може би това е проява на истински вкус - когато умееш да подбираш наистина готини дрехи, без те да са ти представени в най-хубавата светлина, съчетани с другите, върху строен манекен, в комбинация с готина музика и приветливи пробни.
От Мания излизам с един суичър, един огромен шал, ръкавици и пижама. Сега ме чакат вкъщи. Сушат се от прането. Общо струват 20 лв. И... въпрос на време е да разбера дали наистина се харесваме или всичко ще остане просто приятен спомен от вчера.
И малко статистика от сайта на Gaia Movement:
By donating unused clothes you contribute to the good health of our planet. Production of new cotton as well as other textile fibers puts a strain on the environment:
To produce 1 lb. of clothes -that is 1 pair of trousers - requires on average:
10,000 lb. of water
0.5 lb. of fertilizers
0.4 oz. of pesticides
and results in emissions of:
6 lb. of greenhouse gases
Това е Мания Макс, най-големият магазин на марката за дрехи втора ръка. Новите стоки в него се зареждат в сряда. И заради това тогава и интересът е толкова голям.
Хората се хвърлят към закачалките и взимат всичко, което привлича погледа им. Аз още се чудя в коя посока са мъжките и в коя женските дрехи, когато вече половината от тях са разпределени по количките на пазаруващите. След малко и аз се шмугвам и почвам да правя същото - дънки, пуловери, якета, палта, ризи, шалове, шапки, пердета, хавлии... всичко има, само да си го намериш. Нямам време за преценки - цвят, материя, големина - опп, и е в количката. Когато тя става толкова препълнена, че не може да се движи, отиваме да пробваме. Има много пробни и хората са учтиви. Харесваме си разни неща и се задвижваме с тях към касите. Над 10 килограма цената (28 лв./кг.) е намалена с 35%! "Цената на килограм е различна, взависимост от деня. Всеки ден пада прогресивно до вторник, после сряда пак е максимум и пак започва да пада следващите дни, цената е право пропорционална на количеството качествени стоки и е функция от търсенето, предлаганото качество и нужните разходи за обезщетяване на телесните повреди от телосблъсъците на входа", казва Жоро. Той и Иван са спретнати, модно облечени момчета от централните части - изявен юрист и фотограф-икономист. Знам това със сигурност, но ми е трудно да го повярвам, когато след минута разсейване в кошницата с шаловете, се завръщам към тях и ги заварвам с по един калкулатор в ръка, заобиколени от жени с големи пликове дрехи, мерещи на кантар дрехите им, взимащи парите им и изчисляващи нещо с напрегнати лица. Всичките тези пликове преминават в техните ръце, а жените изчакват зад касата. Ние минаваме, удряме десет кила, хващаме намалението, плащаме, а после те разпределят пликовете. Ама че работа!
И така - значи така правели онези мои приятели - с разни такива червени роклички, дебели суичъри, пухкави жилетки... Все неща, за които като ги попитам ми се отговаря небрежно с лекичко перчене в гласа - "ми, това е от едно килце". Досега никога не си бях купувала нищо секънд хенд в България, някакси нищо не мога да си харесам, мирише ми странно и дрехите все ми се струват раздърпани. А може би това е проява на истински вкус - когато умееш да подбираш наистина готини дрехи, без те да са ти представени в най-хубавата светлина, съчетани с другите, върху строен манекен, в комбинация с готина музика и приветливи пробни.
От Мания излизам с един суичър, един огромен шал, ръкавици и пижама. Сега ме чакат вкъщи. Сушат се от прането. Общо струват 20 лв. И... въпрос на време е да разбера дали наистина се харесваме или всичко ще остане просто приятен спомен от вчера.
И малко статистика от сайта на Gaia Movement:
By donating unused clothes you contribute to the good health of our planet. Production of new cotton as well as other textile fibers puts a strain on the environment:
To produce 1 lb. of clothes -that is 1 pair of trousers - requires on average:
10,000 lb. of water
0.5 lb. of fertilizers
0.4 oz. of pesticides
and results in emissions of:
6 lb. of greenhouse gases
2 коментара:
"хипстърите отричат масовото консуматорско общество чрез начина си на обличане. Те предпочитат vintage бутиците и дрехите втора употреба."
мммда :))
Публикуване на коментар