сряда, 22 юни 2011 г.

Паметника... на кое?



Не мога да повярвам колко много размисли, изпълнени с философия, народопсихология и най-вече политика, предизвика изрисуването на Паметника. Така му казвам, защото никога не съм била сигурна точно как му е името и го бъркам малко с този в Борисовата градина над Езерото с лилиите. Вече запомних, де! След всички статии, които прочетох по темата. Но това е паметник, който отдавна младото поколение не свързва с нещо друго освен със скейтъри, момичета, които си падат по скейтъри и удобни закътани местенца за пиене на бира.

И докато човек си пие бирата, кара скейт или зяпа човек, който кара скейт, няма как да не се сблъска с някакви грозни фигури, гледащи лошо. Според мен просто някой, който наистина дълго е циклил там, една вечер е отишъл и си е изрисувал на живо фантазиите. Без да влага някакъв особен смисъл, освен да си направи бъзик. Сега ще е яко да го хванат. Ще предизвика най-свежите протести в историята на България. Вероятно благотворително ще се съберат парите за глобата. А артистът ще си намери добре платена работа в рекламна агенция. Това първата хипотеза.

Втората е, че не е въобще българин. А проектът е част от някакъв глобален бъзик с ретроградността и сивотата на бившия Съветски блок. Може би артистът отдавна вече се е качил на самолета за родния Ню Йорк или Париж. Така си мисля, защото нищо подобно не съм виждала досега в България, направено е с подчертан професионализъм и имам чувството, че първата статия, която се завъртя онлайн, беше тази в Дейли Мейл, въпреки че ме мързи да проверявам.

Но както и да е. За каквото и да става дума съм сигурна, че авторът не е мислил за Бойко, Дянков и Трайчо Трайков като го е рисувал, нито за братята-руси, нито го е правил, понеже "българите не са си изградили ясна равносметка относно комунистическото си минало" и всякакви там сложни глупости, бурно нападащи се и отричащи се взаимно, които изчетох последните три дни.

Единствената концепция, която би могла да съществува, е изрисуването да е част от София Дизайн Уик, удобно съвпадащ по време със закриването й, както и по място - с крайната точка на гей парада...


(Снимката е на Светла Гюрова)

4 коментара:

Konstantin каза...

В случая реакциите са по-важни от това каква аджеба е била целта на автора. И всеки един анализ, колкото и абсурден да изглежда, има своята стойност.

zarichinova каза...

Кой определя кое е по-важно?

Konstantin каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Konstantin каза...

Има някакви обективни критерии за значимост. Провокираното общество трябва да реши какво да прави с паметника, не художникът. Ако беше изрисувал като супергерои статуята с децата на 20 м от паметника, никой нямаше да обърне особено внимание и надали щеше да коментираш мотивите му в блога си.

Разбира се за теб може по-важни да са неща, които не са от обществено значение, но това поставя въпроса какъв е смисълът да публикуваш мнението си в публичен блог. По същата логика можеш да напишеш пост как примерно си си счупила токчето и си си навехнала глезена. Това е много важно събитие за теб лично (без никаква ирония), но надали би заинтересувало някого освен близките ти.