Преди
По време
Докато се движех по Левски, закъсняваща за София прайд, мисля, че разбрах как се чувства човек по време на война. Празни дълги улици, стотици полицаи, облечени почти като космонавти, в огромни ванове, гледащи те втренчено, никакви хора, освен разни случайно проблясващи лица по прозорците и тишина... тишина. Представях си как парадът няма да се състои изобщо и някъде нагоре по улицата е станал бой между скинари и гейове. Чудех се защо не чувам нищичко. И точно в момента, в който реших, че съм объркала часа, деня, града и тръгнах да завивам по Фритьоф Нансен ги чух, а след малко и видях. Беше яко парти. Силна музика, комерсиална музика - Мадона, Кайли Миноуг, Лейди Гага и около хиляда танцуващи по улицата хора. Много хомосексуални, много хетеросексуални хора. Все тая. Всички изглеждаха щастливи и определено забавляващи се. Хората, които се занимаваха с организацията, казаха, че очаквали повече хора. Но за мен си беше прилично и наистина забавно.
Парадът свърши пред Паметника на Съветската армия, където чакаше супермен:
Сега, аз мисля, че не е българин. Но това не променя факта, че нещо толкова свежо се е случило в София. После продължих към "София диша" на Шишман, който беше пешеходен и пълен с артисти:
И накрая - зелената Борисова.
И така - вчера беше голям ден за пъстротата в един град, който в момента се учи да живее шарено. И ние не можем да не се радваме, че сме свидетели на този процес на опъстротяване. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар