Нуждата на юристите от дефиниране и усложняване е пословична. И ако бяха само франчайз, форфетинг или факторинг - ОК. Но понякога се стига до смешки, понеже трудно може да се намери дума, която да не е обяснена подробно в някои "допълнителни разпоредби" на някой закон.
Така например законът за корпоративното подоходно облагане сочи, че
"Разходи за реклама" са разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност.
Законът за акцизите е дори по-обстоятелствен. Според него "Цигари" са годни за пушене цилиндрични тела от тютюн, които не отговарят на изискванията за пури и пурети; или цилиндрични тела от тютюн, които чрез проста неиндустриална обработка са вкарани в цигарени хартиени рула; или цилиндрични тела от тютюн, които чрез проста неиндустриална обработка са увити в цигарена хартия.
А според Данъчно-осигурителния процесуален кодекс "Предаване по електронен път" е предаването чрез електронно оборудване за обработка (включително цифрово компресиране) на данни и чрез използване на кабел, радиопредаване, оптични технологии или всякакви други електромагнетични средства.
Законът за местните данъци и такси пък регламентира видовете патентни дейности, които наред с разни дърводелски услуги, платени паркинги и търговия на дребно, включва ветеринарно-фризьорски услуги, отдаване на /забележете/ видеокасети под наем, гадатели, екстрасенси и биоенерготерапевти, ремонт на чадъри, както и санитарни възли, наети под аренда.
Сигурно да работиш като човек, който дефинира понятия в закони, е най-гадната работа на света.
Няма коментари:
Публикуване на коментар