Signed, sealed: Самотна майка

"В чл. 50, ал. 5 КСО за първи път беше призната фигурата не само на самотната майка, но и на самотния баща. Това стана с предоставянето на правото на осигурения осиновител на обезщетение при осиновяване на дете." - стр. 339, "Осигурително право", проф. Красимира Средкова.

Аз пък се чудя защо изобщо на някого трябва да се признава етикета "самотен". Едно време като чувах как възрастните хора си говореха за някоя "самотна" майка, в мозъка ми изникваше една такава драматична картина, комбинация между роман на Дикенс и модерна бг реалност. Примерно олющен таван, тъмен, в Люлин, без мебели, младо момиче в окъсана рокля, подсмърчащо, отхвърлено от обществото, дори от собствените си родители, бебе, мръсен котлон, студено... Не че не се случва и сега. Ама писачите на учебници трябва да признаят, че нещата могат да стоят и по съвсем различен начин.

Какво става, ако една преуспяла жена реши, че иска сама да си отгледа детето, въпреки че примерно си има връзка с някакъв (безотговорен) мъж. И живее в мезонет в Изгрев, има си чистачка, детегледачка, иконом и всякакви там екстри. Пак ли непременно юристите в Софийския ще й викат "самотна"? Аман от соц етикети. :)

Същото и за самотния баща, де. Да не излеза от цялата работа с някой феминистки етикет. Просто може да се приеме друга дума. Да вземем да приемем английското сингъл, примерно? Така или иначе тази дума наистина не може да бъде заменена с нищо подходящо на български. И не, сам, не се приема също.