Улична революция

Нещо се случва в София, казвам ти. Може да е от времето, може да е от местата, на които ходя, но... ми харесва. Да, моят град ми харесва. Улиците му оживяват. И говори, каквото си искаш, знам какъв си негативист, обаче не ми пука за плаващите плочки.

1) Хората в метрото не се зяпат втренчено.
2) Усещат се опити на по-бързите да избутват бавните вдясно на ескалатора.
3) Потокът от хора по улиците не спира, дори в дъжд. Те се движат право напред, почти без да си пречат. Намират се и такива, които не просто ходят право напред в дъжда. Четат и книга.
3) Появяват се жени с неприлично къси поли и ярки чорапогащници, без да са чалга.
4) Появяват се все повече хора със скандален вид и все по-малко хора ги забелязват.
5) Музикалните събития, на които ме викаха за последните 6-7 седмици, през които не исках да ходя на музикални събития, бяха повече от тези за последната година. То не беше джаз, не беше техно, трип хоп, цигански партита, ска, реге, суинг, фюжън. Въпреки че по законите на Мърфи вероятно през март всичко ще замре.
6) Започва София филм фест с много обещаващи заглавия.
7) Уайърлес има почти навсякъде.
8) ОК е да учиш 3 часа в кафе, без някой от персонала да ти нервничи наоколо.
9) Днес засякох колоездачи в Борисовата - при сняг, киша и локви. Представям си след един месец какво ще бъде.

Докато ходех по улицата, стигнах поне до 29, ама сега ми изскочиха от главата.

Та думата ми е, че градът ми бавно се променя. Чрез хората в него. Особено по отношение на незабелязването на другите. Ще кажеш, че хората се отчуждават един от друг. Но аз всъщност нямам нищо против да се отчуждя от всички постоянно-раздаващи-съвети и цъкащи с език хора из София. Тълпата трябва да бъде оставена да се движи бързо напред в какъвто вид си иска. И ще станем европейци накрая. Гаранция. А репликата: "Айде да се поразкараме из центъра" ще умре! Заедно с нямащите работата. В смисъл, че ще си намерят работа, бе. Ти пък.