2 песни 1 китара

Хм.. не.. наистина китарите звучат еднакво.

Няколко софийски детайла

Всъщност три. Три клишета.

Първо - няма лоша реклама. /Има разсеяни дюнер-босове/.





Второ - хората започват да оценяват наистина хубавите неща, когато ги загубят. /До преди това ги зарязват по тротоарите и не си представят колко ще им липсват през есента, като лятната еуфория отмине/.


Трето - времето е пари. /Особено неприятно е, когато ти се налага да чакаш нещо, което дори не фигурира в плановете на Столичен автотранспорт/.

Виктория Бекъм он дъ мейкинг

Стартира нова продукция на бТВ...

Напълно нов, несъздаван до момента формат...

Документалното риалити от 13 едночасови серии...

Епизодите ще въведат зрителите в личните пространства както на някои от най-популярните, така и на по-малко известните на медиите...


футболни половинки у нас!!?

Шоуто ще разказва за емоциите, амбициите и предизвикателствата, които съпътстват живота им?

Каква е дозата светски блясък и каква - дозата очакване и самота???

Хаха прочетох го до края, за да намеря уловката. Такава няма. Те са сериозни!

:)

Тудум Тудум

Ако трябва да сме съвсем точни, тазгодишният Спирит ъф Бъъгъз не започна на 14-ти по план, а 24 часа по-рано - в нощния влак София-Бургас.

Още час преди тръгване на Централна гара са се струпали стотици муадежи, придърпващи последни цигарки и борещи се за вниманието на лелката в единствената лафка, предлагаща алкохол. Всяка компания крепи презаредени с батерии колонки, самари и дъски за поредната нова водна мода. Държат се неприлично и изпадат в умиление всеки път, когато случайно срещнат в тълпата познато лице.

Тамън да съжаля, че не съм си взела билет за някой спокоен сутрешен автобус и се сещам, че и аз още не съм толкова остаряла. И за пръв път излизам от ролята си на отчаян борец за сън в БДЖ...

Както на фестивала, и във влака имаше "сцени" с различна музика - дръм ен бейс, рок, реге. Единствено чалгата беше подложена на засилена дискриминация, когато някъде след Карнобат се качи група летовници и се пробва да увеличи звука на музиката си.

Малко след 1 ч. кондукторите се отказаха да упражняват контрол върху билетите, алкохола, цигарите и въобще всичко, което може да бъде контролирано и повече не ги видяхме.

Въпреки неприятния си навик, пушачите се отличаваха и с изострена съвест. Когато вратите в междувагонното пространство се отваряха на някоя гара, младите нарушители на реда, ги задържаха с крака, сакове и случайни прътове, така че те оставаха отворени и правеха течение. А разни мацки, придали си максимално бунтарски вид, изкачаха на стълбите в движение и отдаваха телата си на нощния вятър.

Когато минахме гара "Стамболийски" изведнъж забелязах, че хората се струпват около вратите. В този момент си дадох сметка и че бирата ми върви на към свършване. Трябваше ми още миг да свържа двете в едно и... вече и аз се бутах за максимално близко до изхода място. Само секунди ни деляха от гарата в Пловдид и 10-минутната почивка. Тук искам да си представите в близък план напрегнатите присвити очи на хората около мен. И на забавен каданс отварянето на вратите... И...

Нямам време да се ориентирам. Просто следвам тълпата. Виждам русото момиче, с което сме се крили да пушим в тоалетната преди малко. Хваща шорткът през самата гара. Ярката светлина заслепява очите ми. Тичам неизменно по петите й. Не я изпускам. А тя се шмугва между хората и разбутва сакове и дебели лели по пътя си. Излизаме от залата. Остава съвсем малко. Почти я настигам. Изпреварвам я. И.. ДА! "Едно шуменско, ако обичате."

10 минути по-късно продължавам блажено да пътувам в "тудум тудум"-такт и да зяпам през прозореца. А ТЯ, почива блажено в скута ми:)

И горе долу в този стил до към 4. После успях да заспя. Въпреки че един регефен със зеници като след очен преглед считаше за свой дълг да крещи в ушите на всеки посмял да заспи във вагона му.

Събуждането е дълго и мъчително. Слънцето тамън е изгряло. А някой лъже, че още не сме пристигнали. Хората успяват да напуснат влака след дълги увещания на кондукторите. И тук ни чака първата неприятна изненада: "БАБИТЕ!".... "НЯМА ГИ!"

Сещате се. Винаги те чакат на гарата, дърпат те и ти предлагат стаи за малко пари. Това не са обикновените баби, които си свикнал да виждаш из България. Гостоприемни и мили жени, предлагащи ти мекици за закуска и туршия за вкъщи. Те са един съвършен продукт на капитализма, който съществува у нас много преди 90-та. Знаят си интересите, преследват ги до последно и винаги ще те чардж-нат за счупения капак на тоалетната чиния дори и да нямаш нищо общо с него.

Този път обаче е различно в Бургас. Бабите са се надули. Не си вдигат телефоните, оставени за връзка в "Ало Бургас". А дори, когато го направят, се отнасят изключително подозрително към теб. Всички са в Бургас от днес. От днес София е Бургас. А София от друга страна е... знаете... голяма.

Сядаме унило в кръчмата на гарата. И докато сърбам кафето си, изумено осъзнавам, че около мен се поръчват "Тройка кебапчета и бира". Все още на никого не му пука къде ще спи тази нощ.

Ревю по соц

"Колкото и знаменити да са актьорите обаче, колкото и вещ професионалист да е режисьорът, толерантен - продуцентът, изобретателен - майсторът на трикове и спецефекти задачата да се заснемат "пътеки със сърца", да се пресъздадат "трансцедентно" битието във всички корелати на неговите форми и явления; концентричните кръгове на Времето, в които човешкият живот се вписва като арабеска от трептения и ритми; онази, също тъй невидима, реалност, за чието овеществяване още не е изнамерен прибор, където волята на хората програмира сънищата им и е възможно "спирането на света", т.е. каптирането на сетивните възприятия във все по-дълбокото русло на обогатената от тях психика; безтегловността на егото, затворено в орбитата на едно банализирано ежедневие, неосмислено от творческа удовлетвореност, надали е по силите на "шестото изкуство" и несъмнено книгите на Кастанеда фигурират сред твърде малкото на брой бестселъри в САЩ, пощадени от пренасяне на екран, филмов и телевизионен." - е едно единствено изречение, поднесено заедно с още много такива на общо 20 страници. Цел: да изясни смисъла и качествата на "Пътуване към Икстлан" (?)

А най-ужасното е, че е излязло изпод перото на преводачката на "Пипи". Четох го 10 пъти един след друг в търсене на основния глагол и чак след като го написах тук, го открих! Оказа се "е".

За последно бях толкова впечатлена от предговор, когато след като прочетох "1984", уплашена и разкъсвана от съмнения дали да не я изхвърля някъде надалеч, установих, че предговорът е писан от Волен Сидеров...

Море от любоф

Ако сте се борили за любовта на човека до Вас или животът Ви е изправил пред тежки изпитания, участвайте в конкурса на бТВ и "Море от любов", изпратете историята едикъдеси... и спечелете... тадададам - гостуване в "Море от любов"...

Тази реклама по Джаз ФМ ме преследва от няколко дни. Явно се е изчерпала схемата със събиране на капачки и изрязване на вестници. Вече искат от нас историята ни! А най-странното е, че някои си я дават като едното нищо.

Из бТВ.бг:

"Аз станах студент в СУ, а той стана международен шофьор, но въпреки всичко си имахме огромно доверие и намирахме време и начин да се видим и да се гушнем..."
"Д. работи в склад за здравословни храни в гр. Пловдив, а аз работя в съседен офис. Понякога искам сърцето ми да е писмо или дори само ред, за да прочете как се чувствам..."
"на този рожден ден брат му ми удари жесток шамар, защото аз съм била *** и така нататък. Сбиха се и най-голямото очарование беше, че той остана до мен и се чудеше как да ме успокои. Осъзнах, че не съм му безразлична..."
"Единственият човек, който ни прави проблеми и до ден днешен, е бившата жена на приятеля ми. Тя не можа да понесе раздялата, въпреки че тя е виновна за нея..."

Чудя се колко точно трябва да ти е доскучало от живота, че да тръгнеш да пишеш подобни писма по медиите?

(Не)зависимите медии

В правителствен вестник ли се превръща "Капитал"? И ако не - защо си позволява да пуска манипулативни и непоследователни материали? Съвсем лесно можем да сравним още две статии в същия брой: "С микрофон и пагон" за журналистите-бивши сътрудници на Десе и коментара към нея. Статията за Божидар Димитров, най-скандалната и спорна личност в новия кабинет, с неясни функции, с абсурден ресор от гледна точка миналото му /да се грижи за хората, в мнозинството си избягали от България заради репресивния апарат, от който той самият е бил част/ оспорва обвиненията към него и го описва като човек мил, сърцат и т.н., включително авторът си позволява да цитира разработка за него, че не се интересувал от жени. Какво общо има това с факта, че той е сътрудничил на ДС не става ясно. Не би ми пукало изобщо, ако статията беше написана от Валерия Велева за Труд, но Капитал за мен е институция. Изградил е мнението ми по много въпроси, спокойно мога да кажа, че се доверявам почти на сляпо на всичко, което пише там и от което аз не разбирам. Това се дължи на простия факт, че нещата, от които горе долу разбирам, винаги са били представяни ясно, точно, нескучно и с чувство за хумор. И затова вчера не можах да повярвам, че изданието му е отредило две страници. Дори е поместена снимка, на която той стои зад пълен с фасове пепелник. Това поне можеше да се избегне. И това на фона на цялостното отношение на вестника към Десе и дори към самия Димитров.
Карикатурата е на Капитал и върви с текст под снимка: Сътрудникът на ДС Божидар Димитров ще е министър без портфейл и ще отговаря за българите в чужбина. Буквално.

Сътрудниците на Десе може би не са били до един някакви злодеи. Може би дори самият Димитров не е съзнателно лош човек. Но ако признаем, че хора като него имат моралното право да заемат високи постове след идването на демокрацията, то не виждам проблем насилствено потурчен българин по време на Османското владичество да беше станал патриарх след Освобождението. Тук не говорим за добри и лоши хора, не говорим за разкаяние и зависимост. Говорим за принципи. И Капитал тази седмица изневери на принципите си.

Надявам се да се поправят, защото едва 24 часа след публикуването на статията, тя има над 100 коментара и в голямата си част далеч не са позитивни.

Аларми

Алармите са сооу 90-те, бате! Алармите са досадни и безсмислени. Ясно? Тогава защо по дяволите продължаваш да ги ползваш и ме побъркваш всяка нощ? Знаеш ли, че снощи в 4 часа, когато една светкавица тресна блока ми, тъпата ти аларма се включи? Знаеш ли, че не спря в продължение на 53 минути? Да. Гледах си часовника. И знаеш ли защо? Защото, да, не спях през цялото време. След дълъг гаден ден и преди още един такъв дълъг гаден ден. Това е първата година, в която съм в София през август и работя. А ти въобще не ми помагаш с ужасната си фалшива аларма. И знаеш ли какво - самият факт, че тя не спря 53 минути говори, че ти е напълно ненужна. Защо в 4 часа не излезе да видиш какво става? Можеше някой в този момент да ти сваля кичозните джанти, да ти вади чалгарския плейър, да отиде да го продаде в някоя заложна къща на Мария Луиза и после да се върне и за вътрешната гарнитура с леопардови шарки. Аха, не ме гледай тъпо. Вчера си представях хиляди варианти за изкормяне на сърцето ти през устата. Обаче така и не събрах силите да дойда да те търся. Още веднъж и имай предвид, че този път нищо няма да ме спре. Може да ти е смешно обаче няма нищо по-лошо от мен събудена не на време. Трябва да бъдеш забранен със закон - ти, тъпата аларма и онези две кучета в съседната къща, за които пък съвсем не ми се говори. Чувствай се предупреден!

Чалги

Абе тази история с чалгата почна да излиза извън контрол. Известно ли Ви е, че новата песен на няква си Емануела се казва "Духай". Възмутена съм.