Мили дами,

Надписи в дамската тоалетна на уважаваща себе си институция, която явно няма високо мнение за посетителките си...

Протест "Борилски"

Утре между 9 и 12 пред Съдебната палата ще има протест срещу оправдателните присъди на обвинените в убийството на студента Мартин Борилски. Малко късно се сещаме, разбира се, цели 9 години след ужасното престъпление. Но е хубаво да се отиде. Целта е конкретна, а искането оправдано. В сряда ВКС ще се произнесе по решението на първите две инстанции, които напълно оправдават обвинените в жестокото убийство - Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона. Вариантът е да го върнат отначало за отстраняване на нередностите. А те не са малко. Ако на някого му е интересно как действа българската съдебна система понякога, може да види филма на Росен Босев от Капитал, направен от Ре-тв. Иначе Франция започна паралелен съдебен процес. И нещо интересно, което чух днес, е, че, ако /леле колко запетайки и всичките са си на мястото/ френският съд признае българите за виновни, има право да поиска те да бъдат екстрадирани от България. Ако българската държава не го направи, ще наруши чл. 37 от Договора за присъединяване на България към ЕС - няма да изпълни ангажимент във връзка с членството си. Ако пък го направи, по този начин отрича собствената си съдебна система и актовете на съдилищата си.

БГ Парламент

Интересно как журналистите ще си разпределят отразяването на изборите лятото. И по-специално дали с тях ще се занимава политическият или криминалният ресор в медиите. Братя Галеви нададоха глас от ареста и вчера обявиха чрез адвоката си, че се отправят към Парламента. Кандидати е имало всякакви. Ама ако вземат, че ги изберат наистина? Явно на пресконференциите след парламентарен вот винаги може да стане по-лошо. Ако на миналите избори изтръпнах по време на пресконференцията на Волен Сидеров, представям си какъв ужас ще изпитам на тези.

Разпъване

В сряда чух по радиото, че главният прокурор на Ню Йорк поискал доживотна присъда за един сомалиец - единственият хванат от някаква банда пирати, кръстосващи сомалийските морета. После го коментирах с няколко човека. Но чак сега се зачетох по-подробно във
фактите. В Ню Йорк са се колебали дали да го съдят като непълнолетен или като пълнолетен, защото не са знаели на каква възраст е точно. Това е безумно. Означава, че момчето дори няма документи за самоличност. И най-вероятно никой не помни точно кога е роден. Сомалия очевидно не е държава, няма институции, няма право, дори вода и храна няма. Така че не виждам как презумпцията за познаване на правото може да действа там. Това, че едно дете не е успяло да избяга, най-вероятно, защото е бил най-зеленият в бандата, не значи, че гневът на закона трябва да пада изцяло върху неговата глава. Сомалия има огромен проблем и светът не може да очаква, че хората тихо и възпитано ще продължават да умират от глад там. Не мисля, че пиратите ще се уплашат по някакъв начин, ако Абдул бъде осъден на доживотен затвор. Напротив, все тая е. Така или иначе алтернативата им не е много по-благоприятна.

Все пак не вярвам наистина да осъдят момчето до живот, но ми е интересно как желязна демокрация като тази в САЩ се пропуква под обществения натиск, точно както и в БГ. "Разпни-го" мисленето на тълпата размътва мозъка на цялата система.

Щраус, кисело мляко и вестник "Дума"

Новина на часа на агенция "Фокус" в 16.54 ч.

Берковица. Щраус бяга по шосето между Берковица и Вършец - това съобщи за Агенция “Фокус” главният редактор на вестник "Дума" Ивелин Николов, който шофира в този пътен участък. След щрауса се движи камион на фирма за производство на мляко.

И не, днес не е 1ви април?

Манго ft. Коелю

Внимание! Мислите на Пауло Коелю вече могат да бъдат намерени върху тениските на Манго! За тези, които са прекалено заети с фитнес, солариум и разходки по магазините вече има решение как да поддържат във форма своя дух и лесно да запомнят цитати, с които да блесват в компания. Не че искам да се подигравам, било благотворително. Но, съгласете се, че не звучи много философски.

Reach out, touch...

Току що, купувайки си принцеса с кашкавал в кафето до работа, станах неволен свидетел на някакъв много странен кавър на Personal Jesus. В сингъла влиза добрепознатият ритъм /барабани ли са, бас ли, не му разбирам/, някакъв уош наконтен рапър, припевът "Reach out" и... сюрприз - "Touch me" и една от онези еднакви руси американски миньончета, дето списания тип Пийпъл от години се опитват да превърнат в звезди, ама така и не се получава. В повечето случаи са актрисо-певици между 15 и 19, с липса на особени таланти и удивителна прилика с Бритни Спиърс. Отвреме навреме се оказва, че са препили в някой хотел, предрусали на парти или, в най-добрия случай, имат хомосексуална връзка. И така, докато си купувам принцеса с кашкавал, ги виждам върху корицата на някое списание. После се губят и идва ред на следващата. Само че не разбирам защо, вкопчвайки се с нокти в американския шоубизнес, трябва да наакват и качествената музика.



Personal Jesus че е комерс, комерс е, ама не го заслужаваше. Малко късно се сещам, доколкото виждам в ютюб, песента е от октомври м.г. Но моментът, в който я видях, съвпада с издаването на "Sounds of the universe". Вече три дни албумът живее официално в онлайн пространството. Аз го имам от доста по-рано и доста по-неофициално. Така че през цялото време, имах чувството, че вариантът, издаден на 20 април, ще бъде различен. Доколкото чувам из ютюб обаче си е същият, което не ми харесва. Очаквах нещо повече. Примирих се с цикличността на "Wrong" и дори ми хареса, но не вярвах, че целият албум ще е такъв. Още не съм го качила в плейъра си, така че нямам кой знае какви наблюдения и все пак - докато го слушам, си представям пиратско копие. Че е някаква демо версия или че нещо не е наред с аранжиментите и през цялото време ми идва да засиля малко темпото. Примерно: "In Chains" - съсипващо секси глас от страна на Дейв, прелюдия - тип излитане на космически кораб, начало - запомняща се всепроникваща мелодия и текст, постепенно включващи се нови и нови елементи, но се губи моментът на удара, така типичен и така любим за мен. Като в "Stripped", "Walking in my shoes" или "A Question Of Time" примерно. Сигурна съм, че за концертните изпълнения ще се постараят, но май точно на това разчитат.

Сега се замислям, че те са група, която залага на концертните изяви и за тях засилват звученето, ритъма и дават всичко от себе си. Така че може би имат нужда от по-семпло звучащи студийни албуми като фон за сравнение. Което може пък от друга страна да се превърне в тенденция в един момент. Така или иначе публиката става все по-непослушна и глезена, заради конкуренцията, а и защото много като мен предпочитат да подкрепят самата група, отивайки на концерта, а албума намират някакъв друг начин да си го слушат, вместо да пълнят джобовете на хора, които нямат нищо общо със създаването на музиката.

Самите песни още не съм прослушала достатъчно, но така или иначе на албума няма да му бъде простено това лято, поради липса на конкуренция. Албуми, които съм слушала по стотици пъти, придобиват сякаш физиономия в главата ми. Знам коя за какъв момент е, така че фактът, че сега не мога да различа лицата на повечето песни в "Sounds of the universe" може и да не значи, че са еднообразни.

И все пак - първите 4 песни са направени по една схема. "Fragile Tension" май ми е най-енергизираща, въпреки че много ми напомня за звученето на "Playing the angel", най-вече "Lilian". Шедьовърът на албума за мен е "Little soul".



Има нещо странно ретро, като за филм от 50-те. Нещо драматично като в "Where the wild roses grow", но не мога да определя точно какво в мелодията го прави такова. Малко ме дразнят тези стържещи компютърни звуци, които ги има в целия албум. В един форум ги наричат ПТА, ама уикипедия не можа да ми каже какво означава това. И последната, която ми хареса, е "Jezebel", може би заради гласа на Мартин, който след "Shake the disease" и "Home" е гаранция за приятна балада, тамън като за да ходиш посред нощ пеша по улиците и да се взимаш насериозно.

Та така - това ми е мнението за албума на първоначално слушане. Малко постничък, малко изсмукан от пръстите, малко немелодичен и все пак с тенденция да бъде слушан много. Особено след концерта. А по отношение на постничкото, няма за какво да се притесняват момчетата. Според мен и "No Line On The Horizon" на U2 страда от същия проблем. Тази година от старите лица с нови албуми май само "Invaders Must Die" на Продиджи ме обля като свеж пролетен дъжд. В този ред на мисли някой да е забелязал колко по-зелено е навън в сравнение с последните 6 месеца?:)

Chicken

Тъмно червена/о пролет/лято

В случай, че ви е писнало от яркочервени ръце и крака през последните 3 лета, в които огненият цвят се завърна с трясък на модния пазар и точно в този момент се чудите кой ще бъде модерният цвят за Вашите нокти през сезона Пролет/Лято 2009, мисля, че мога да дам отговор почти със сигурност. След кратко и абсолютно неволно проучване на женските ръце из улиците на София и по снимките из списанията, стигнах до извода, че аз далеч не съм първата, която е избрала тъмно червеното за цвят на ноктите си през пролетта. Даже напротив. Интересното е, че до този извод стигнах чак, когато започнах да се мажа. Стана така, че в момента, в който зимата си отиде, заедно със семплия ми прозрачен лак, реших да намеря нещо ново и отиващо на гардероба ми. Отидох до местното магазинче без концепция и изведнъж реших, че тъмно червеното е точно това, което търся. Не за пръв път си задавам един въпрос. Как така в един и същи момент всякакви жени и редактори на списания преценяват, че търсят едно и също нещо? Дали в главите ни е вграден манипулиращ ни чип, прещракващ през всеки сезон?

Бронетранспортьор

Търси се Иван Костов. Линк към лигаво шоу. Случайно попаднах на него, докато си перях кецовете и сестра ми ме извика да видя дъщерите на Костов, които му изпратиха доста забавно послание. В повечето случаи шоуто е много сълзливо и разни звезди изслушват обясненията на свои приятели, които им обясняват колко са готини и това провокира сълзи в очите им. В този случай почти нямаше подобни моменти. Предизвикателството на дъщерите към баща им беше да каже "бронетранспортьор". И това изобщо не ми се стори забавно преди той реално да го произнесе. Останах впечатлена от факта, че е веган и йога, че чете много и че може да подскача като първокласник. Върна си обратно някаква част от симпатията, която изпитвах към него и която беше позагубил напоследък заради своята недиалогичност, лош подбор на кадри, инат и т.н. Хареса ми, че човек след сериозен професионален крах е намерил сили да не се удави в алкохол, цигари и жени, примерно, а реално да работи над духа и тялото си.

Капитал-ЪТ

Разгледах днес няколко фото-репортажа от фликър и Вести.бг за вчерашните протести в Лондон и останах изненадана до каква степен младите хора са намразили капитализма и неговите конкретни лица - банкерите. Едно време си мислех, че Диана е луда, а сега се оказва, че комунизмът се превръща в мода. За човек израснал в среда, в която говоренето в соцстилистика и използването на думи като "капитализъм", "буржоазия", "народ", "работническо семейство" предизвикват моментална асоциация с "дефицит", "инфлация", "празен магазин", "банани на нова година", "опашки за тоалетна хартия" и ей такива красиви неща, (фак това изречение още продължава) е трудно да приеме, че хора на неговата възраст са готови да си рискуват живота в масови мелета в името на една непреживяна мечта. Ффф свърши. Само дето съм сигурна, че това не е последното дълго изречение, което се пише по темата. Тепърва ще се говори за извадената от гардероба идея за равенство между хората, силно миришеща на нафталин, но все пак напръскана с модерен и /ще ме прощават - капиталистически/ парфюм. Защото след протеста, повечето хора са отишли до някой банкомат, изтеглили са пари, влезли са в огромния супермаркет и са си купили по една бира, Хайникен примерно.. В момента се чувствам разкъсана, защото наистина нямам мнение дали този тип протести ме дразнят или не. Не мисля, че банкерите са толкова лоши, учили са хората, работили са. И винаги ще заемат по-високо място в йерархията от един пънкар с незавършено средно образование от крайните квартали на Лондон. Но от друга страна, ако живеех в Лондон, вероятно и аз щях да съм на протеста и да си искам свободата обратно, без да се интересувам кой е длъжен да ми я върне. Просто защото понякога човек има нужда да се почувства като част от едно цяло, предполагам.