сряда, 24 юни 2015 г.

Ако бях лесбийка в България и...





- ...ако любимият ми човек, с когото съм прекарала целия си живот, влезеше в болница, нямаше да имам право да я видя;
- ако състоянието й беше толкова тежко, че някой трябва да взима решения вместо нея, не аз щях да бъда този човек;
- ако имахме дете, което сме отглеждали заедно, но само нейното име присъства като родител, детето можеше да отиде в дом, ако тя почине;
- за да притежаваме нещо заедно, трябваше да търсим законови врътки, а не просто да се позоваваме на нашето партньорство;
- нямаше да можем да ходим по улиците и да се държим за ръка, да се целуваме или докосваме, дори да го правехме, щяхме да гледаме притеснено зад гърба си;
- ако някой ни нападнеше заради това, ако дори ни убиеше, прокурорите вероятно биха третирали мотивите като чисто хулигански, защото в НК сексуалната ориентация не е изведена като утежняващо вината обстоятелство при престъпленията от омраза;
- вероятно щеше да се налага да лъжа семейството си, приятелите си, колегите си, на сватби да ходя с приятели, преструвайки се на нещо, което не съм;
- щях ежедневно да бъда обиждана от дебелашките шеги на хора, от чиито морал изпитвам неподправено отвращение като Петьо Блъсков (който днес заявил в ефир, че не разбира с какво са дискриминирани не-хетеросексуалните хора в България);
- ...
Но съм хетеросексуална и така привилегирована, че за горните неща обикновено дори не се замислям.
Прайд е обратното на срам. Прайд е да излезеш от вкъщи с гордо вдигната глава, това е шествие за равни права, което цели да повдигне горните въпроси, защото медиите в България се страхуват от такива дебати. Ще се проведе в София на 27 юни.
И е колкото за ЛГБТИ хора, толкова и за всички хора изобщо, които не могат да търпят една част от обществото, състояща се от патриархални дебелаци с путински маниери, да определя правилата (дали в медиите, в политиката или на улицата) и в крайна сметка да ограничава свободата на всички ни.

Няма коментари: