петък, 26 септември 2014 г.

Иванка Курвоазие за патриотизма



Фейсбук профилът на Иванка Курвоазие обикновено просто ме разсмива. Но понякога оставам без думи от дълбочината на разсъжденията на този човек. Поста, който ме затрогна снощи толкоз много, че не мога да се отърся още, е за знамето:

знаете, че изпържих кюфтета. след това изпих и една ракия.

вечер се прибирам по околовръсното след работа с белия буз надеждата. там има едно грамадно знаме. окъсано. вее се на вятара тромаво и струва ми се, величествено, в небето над некакви складове. опитвала съм се да го снимам с телефона няколко пъти, докато шофирам. неуспешно. това знаме е единственото нещо, което е успявало да изтръгне от душата ми някакво подобие на онова, което наричаме патриотични чувства. 

патриотизма с дъх на домашен алкохол и опънати вени на челото ме отвращава. отношението ми към национализма е същото. патриотичните ценности приведени в действие представлят омраза и насилие от битов характер. някаква форма на хулиганство. национализмът облича на хулигана вратовръзка и униформа. не. не преувеличавам и не изопачавам. патриотизма стъпва върху усещането за особена значимост на принадлежността към дадена общност. усещането, че ние сме добрите. че небето тук е по синьо, тревата по зелена и ако има зло, то идва отвън. или от пренебрегването на традициите. патриотизма има нужда от враг. патриотизма е пасивна омраза. латентно насилие. патриотизма е усещането, че ние сме ебаси пичовете, обаче се сме преебани. патриотизма в действие е да напишеш в подлеза SMART NA SERIIZITE. непроявеният патриотизъм е социалната нагласа, че ние сме супер и че другите са гадни и искат дани преебат. това е някакъв вид отказ да поемаш отговорност. да се саморевизираш. 

патриотизма е розово и ковачевци. национализма легитимира тази координата на плоскостта на политиката. той събужда омразата и я превръща в насилие. национализмът е онзи механизъм, който кара вената на челото на патриота да се очертае ясно. реквизитът, който се използва безмилостно и безскрупулно, като парцал за миене на пода, в оперетата, наречена национализъм, са националните символи, химна, героите, жертвите, чудовишната агресия на врага, неподправеното зло. национализма е несъстоятелен без враг. национализмът предлага, на кроткия патриот и пияч на ракия слет работа, два основни извора на злото: външния враг, историческия национален враг и извор на вековна омраза, и един вътрешен враг: нарушаването на традициите. национализмът е проста рецепта за щастие: жестокост към така наречения враг и безпрекословно подчинение на традицията. по този начин национализмът провежда политика на изолация, понеже смазва външните и вътрешните източници на промяна, за да опази онава, което декларира като идентичност.

ако погледнем от малко по високо картинката можем да видим падащите бомби и мъжете, които стрелят един срещу друг, или хората, които всеки ден ходят на работа, техните лица и набитата в главите им идея че те са длъжни да убиват други хора АКО НЕЩО СЕ СЛУЧИ. а нещо непрекъснато се случва, защото конфликтът е всъщност икономически. защото става въпрос за ресурси. и за милиони. защото заради икономически, политически и геополитически интереси, една шепа хора, кара останалата част от хората да стрелят един срещу друг. и малкия безобиден патриот, който пие ракия след работа, и понякога му изскача вената на челото е буре с барут, ако се наложи. но през повечето време и това не е. а е просто планктон. десет цифров номер. просто предтекст. 

национализмът се противопоставя на глобализацията, уж за да защити многообразието на националните идентичности. какво обаче е мястото на индивида в тези национални идентичности? рендосано трупче? национализмът се бори за някаква национална идентичност, която да се противопоставя на унифицирането в транснационалния свят. чие унифициране? на индивидите?

мусака срещи емтиви?

исках да кажа за онова знаме на околовръсното, което се вее в есента. защото знамето е израз на оная най дълбока нужда да принадлежим към нещо по голямо от нас самите.

знамето. 

това са мъртвите. историите на милиони мъже и жени, часовете на техните животи, тяхната страст, техните любови и изневери, техните грешки и техните престъпления, техните жертви и техните избори и техните невероятни смърти. знамето е повече идея отколкото вещ. някаква мистерия. знамето е императив. то е карта. която свързва живота ни с животите на милиони хора, които не познаваме и никога няма да видим. то е нашата връзка с мъртвите и с онези, които още не са се родили. в него ние сме едно. 

само че всички ние сме едно. 

тези които стрелят един срещу друг са едно. 

не знам дали имаме нужда от ново знаме, под което да хвърлим оръжията или имаме нужда да погледнем по нов начин на знамената, под които хиляди са вдигали оръжия. 

мисля, че днес германците, обикновените хора, които всеки ден отиват на работа, гледат на знамето си по особен начин. мисля, че то значи за тях отговорност. то им напомня, че злото не идва непременно отвън. че врагът дреме вътре нас и ако му позволим може да унищожи всичко.

Няма коментари: