понеделник, 26 май 2014 г.

... но иначе им харесваше.



Не гласуваха, защото решиха да си пуснат музика и да чилват вкъщи, но иначе им харесваше.

Примерно, като отидоха на фестивала в Стокхолм онзи август, ей тъй - от днес за утре оправиха багажа и се изстреляха с колелета.

Както стана и с онзи трип до Тайланд, някакво намаление на Уизеър ли имаше, какво ли, ама за 1 евроцент стигнаха Истанбул и после - хоп!

И мулти-култи компанията, дето се беше заформила в Берлин, манджите, дето си готвеха, онази хубава индийска поетеса, която срещнаха случайно и после стопираха из Португалия заедно. Концертите, музиката, хората.

Да. харесваше им!

Харесваше им и като учеха, обменният семестър в Атина, плажът и онова чудно вкусно сирене, харесваше им.

А и после - макар да се оплакваха, работата всъщност беше много приятна, и не само онези шест месеца в Мексико, ми дори и командировките в Брюксел, самолетчетата - кацащи и излитащи.

Но сега си пуснаха музичка и си чилваха.

А през туй време.. зад саксията с цветя, от другата страна на прозореца, светът им тихомълком отново се свиваше, затваряше... бавничко.

На другия ден малко съжаляваха, де.

Няма коментари: