петък, 25 април 2014 г.

Ал Джазира за последствията от комунизма в България




Филмът на Глен Елис за протестите в България, сниман за Ал Джазира, е впечатляващ. Наистина. Струва ми се, че е рядкост чуждестранен журналист да вникне така сериозно в проблемите на една държава, без дори да говори езика. Толкова добре е направен, че дори за човек, който следи новините ежедневно, може да му е от полза този поглед - хем дистанциран, хем проницателен. На самия Глен Елис очевидно България не му е единствен таргет. Последните му филми включват теми като зараждащия се фашизъм в Унгария, влиянието на соевата индустрия в Аржентина, сянката на ЩАЗИ в Германия, дефорестацията в Латвия...

Филмът е повече за наследствата от комунизма в България, отколкото конкретно за протестите. Започва с паметника на Бузлуджа, губещ се в мъглата. И рязко връща зрителя в София. Минава през интервю с оцелял от концлагера в Ловеч, което е затрогващо [простете за прилагателното]. Веднага след него изречението, че никой никога не е осъден за престъпленията, извършвани в лагерите. Заради чадъра, осигурен от политици на висши позиции, свързани със стария апарат, които продължават да доминират в политиката на България. И веднага след това - близък план - Първанов. И изречението: "Това е бившият шпионин, президентът Георги Първанов."

Разказва за тежкоатлетите по време на комунизма и възхода им след това, за ролята на църквата и агентите там, конкретно за варненския митрополит Кирил, лимузината му и последвалата му смърт. Минава и през Слави Бинев [който е архонт, нали]. [Потресаващ Бинев.] [Потресаващ.] С картината си на Пикасо и това, че не бил някой, който лесно може да бъде елиминиран, понеже първо трябвало да убият името му и след това чак него самия, накланяйки си врата наляво надясно и гледащ изпитателно. [От онези моменти, в които зрителят потъва от срам и неловкост в стола си заради друг човек.] Има видео и от Комисията за разкриване на досиетата,

През интервюта с Александър Кашъмов, Спас Спасов, Владимир Зарев, Даниел Смилов, Филип Гунев стига до актуалните политически събития, самоподпалването на Пламен Горанов, нападението над Доган. Разказва за ДПС, издигането на Пеевски за кандидат-депутат и така стига до началото на протестите, провокирани от назначението му за шеф на ДАНС.

Журналистът буквално казва, че Пеевски е най-големият медиен магнат в България, чиято империя включва 4-тата най-голяма телевизия [Ива Николова в близък план] и ЛАФКА.

Следва разказ за окупацията на СУ, има интервю с Ивайло Динев. Готина констатация, че по време на окупацията всички решения се гласуват, като пример за съседната сграда [Парламента].

И завършва с това, че много българи напоследък са избрали да гласуват с краката си.

Няма коментари: