Точно 2 години след този пост, а аз вече не просто знам името на президента, но и нямам търпение да чуя новогодишното му обръщение, така както през 2011 г. бих чакала новия албум на някоя група или някой фестивал, филм или каквото там ме е интересувало. Аполитичността е на път да изчезне от българското знание и то за дълго. 2013 г. наложи ново разбиране на думата "политика". И не, тя не е на чичковците пред Панорама, това не е нещо скучно и изтъркано, за което е тъпо да се говори. Политиката е там, където трябва да бъде, в нашите разговори, в нашето настояще, по площадите, форумите, медиите. Интересът на младите /простете този ейджизъм/ към политиката не е пренебрежим фактор, вече не може да бъде изтикан в ъгъла и маргинализиран, оставен да кротува, докато някой друг се занимава с нея вместо тях.
И знаете ли какво? Ако през 2014-та година има нови избори за Народно събрание, те ще са разчетени от младите като победа, като успех, като нещо, за което са се борили заедно месеци наред. Те ще бъдат ценност. А ценностите не се подминават току тъй, радваш им се, възползваш се от тях и се грижиш всичко да е наред с тях.
А Плевнелиев ми харесва, съвсем чистосърдечно си го казвам, харесва ми, че наложи вето на Закона за горите, че обвини Камерън в национализъм, че от юни насам заема категорични позиции, че търси диалог и въобще... се държи като модерен европейски политик. Затова с интерес ще го чакам да чуя каква равносметка ще направи. Досущ като младежите из Франция и Германия.
