Памук и Мишра

На много интересно интервю попаднах. Орхан Памук разказва на newrepublic и индийския писател Панкаж Мишра за протестите в Турция, Ердоган, за светското и религиозното, за армиите и демокрацията, за ислямистите. Направи ми впечатление, че си има екип от хора, които правят проучвания за книгите му, например, как са се държали през 70-те продавачите на кисело мляко (звучи като прекрасна работа). Другото е предричането му, че бъдещето на литературата, на романите, е на Изток - в Китай, Индия, Турция. Казва, че романите са изкуство на средната класа, а тъкмо в тези страни тя се създава в момента и там всеки пише, от друга страна населението е голямо и има пазар. Сега като превеждам аргументацията му, ми звучи сухо. Но самите думи "Бъдещето на романа е на Изток" ми звучи много романтично. Представям си как Романът си стяга раницата и заминава за Делхи, защото там има работа за него. Памук призовава Запада да не наказва турското общество, заради греховете на Ердоган, използвайки неговата реакция срещу протестиращите като оправдание за изритване на Турция от Европа.

Самият Мишра не е за пренебрегване и има почти равен принос за това интервюто да е толкова интересно. Памук казва, че много поети са били хардлайн марксисти като млади, а после са се обърнали към исляма. Мишра отвръща, че това сякаш идва да покаже, че светските идеологии вече са изчерпани. И че тези хора са взели решение да прегърнат нещо друго. А Памук добавя - нацията, културата, историята, изобщо идеята за принадлежност към група. Мишра го пита във връзка с книгата "Сняг" (която не съм чела, но ще прочета и която търси отговор на това как се става фундаменталист) дали ако иска демократизация, трябва да допусне ислямизация в някаква степен, Памук отговаря с въпрос: Aко се придържаме към едно твърде тясно определение на секуларизма, то как можем да имаме демокрация? А аз чета и препрочитам и хич не успявам да схвана. Все едно светското противоречи на демокрацията. Всъщност разбирането вероятно би ми обяснило случващото се в Египет днес и в страните, в които светското просто върви с армия, а хората имат своите причини да се посвещават на религията... 

Пак покрай "Сняг" Памук казва нещо интересно. Обяснява, че книгата е популярна в САЩ, но не и в Турция, защото "на светските лидери не им се харесвало буржоата Орхан да опитва да си обяснява момичетата с шалове около главите". Тази реплика, пусната между другото, ме удари - Турция, 'буржоата', на когото не му е работа да говори за 'шалове'.

После потърсих малко информация за Панкаж Мишра. И попаднах на следния цитат, който е част от предговора на автобиографията на Ганди и пак е по темата: “Политика, движена от студена, аморална рационалност на личния интерес и общата безопасност непременно води до насилствен конфликт. Ето защо Ганди искаше отново да върне религията в политиката. Това може да звучи перверзно на тези светски фундаменталисти, които инстинктивно обвиняват религията за насилието по света днес, стигматизирайки политическия й потенциал, като цитират фанатизма на Осама бин Ладен и Джордж Буш, вместо постиженията на Ганди и Мартин Лутър Кинг. Но всъщност, далеч от сляпа вяра или строга догма, религия за Ганди означава всекидневно практикуване на алтруизъм, състрадание, самоограничение и непрекъснато самоизучаване. Това било форма на етичен и духовен живот, все още достъпен за отделния човек, тъй като безмилостните светски политически и икономически системи на модерния свят по-скоро насърчават човешките алчност и насилие."

Разбира се, друг е въпросът дали алтернативата на аморалното светско е човек като Ердоган и доколко практикува той всекидневен алтруизъм, състрадание и самоограничение..