birthday

Happy birthday, Michael.
2013.
And we are still following.



И още:

Рухани и жените в Иран

Ако нещо не се обърка покрай Сирия (и параноичните политици в Израел), Иран май е тръгнал в правилната посока. След като за президент беше избран умереният Хасан Рухани, за външен министър беше назначен бившият посланик в ООН Мохамад Джавад Зариф. При назначаването си е казал, че новата администрация (по думите му Администрация на надеждата и погледа в бъдещето) ще намали заплахите и така ще увеличи кръга на своите приятелства в региона и по света.

Новината от вчера е, че Зариф планира да назначи две жени - една за посланик и друга - за говорител на Министерството на външните работи, което ще се случи за първи път в историята на ислямската република. Самият Рухани вече е назначил две жени - Елхам Аминзаде за вицепрезидент на парламентарните въпроси и Парвин Дадандиш за съветник по въпросите на жените.

Още по време на кампанията му Рухани се свързваше с лилавото. Четох тук, че това било заради обещанието му да се бори за правата на жените. Казал е, че в правителството му разликите между мъжете и жените няма да бъдат толерирани. А дано - и тази жена да си кара спокойно автобуса вече.

Не прекалявай с горчицата казвам

Индия. 3 статии

Преди дни една статия в CNN привлече вниманието ми и не можех да преценя дали одобрявам написаното от авторката или то е дълбоко некоректно. Статия 1 разказва за ужасните случки, свързани със сексуален тормоз, които е преживяла една американка на обменна програма в Индия. Момичето споделя колко й е трудно да каже истината, когато някой я пита как е прекарала времето си там и отговорите, които се очакват от нея, нямат нищо общо с историите, които реално са се случвали - например, как нощем не е успявала да заспи в хотел, защото е очаквала мъжът от рецепцията да престане да й звъни, дишайки в слушалката и направо да се качи в стаята. След като се е върнала от Индия е влязла в клиника за хора с ментални проблеми.

Статия 2 е отговор на 22-годишна индийка, която учи в Маунт Холиок, САЩ. Тя разказва за своите неприятни преживявания по време на програмата си в Париж. Момичето й благодари за отговорността да говори открито за сексуалния тормоз, който обикновено е обвит в тишина. Но разказва и че като чужденка с доста тъмна кожа е била подложена на непрекъснат такъв в центъра на Европа. "Having lived in three of the world’s megacities, Bombay, Paris and New York, I have been equally unprepared wherever I might be, for the simple reason that I am a woman."

Третата статия е писана от американка, която също е била на такава програма в Индия. Тя критикува първата заради генерализациите, които прави и които поставят всички индийски мъже на едно ниво. "I am black, and I have to deal with the fact that even today in America many people characterize my entire race by the choices made by some people who have the same color skin as me."

Египет

На когото му е интересно - в следващите дни Мариян ще превежда в блога си статии относно ескалацията на напрежението в Ливан, Сирия, Египет. Почнал е с Египет. 

Памук и Мишра

На много интересно интервю попаднах. Орхан Памук разказва на newrepublic и индийския писател Панкаж Мишра за протестите в Турция, Ердоган, за светското и религиозното, за армиите и демокрацията, за ислямистите. Направи ми впечатление, че си има екип от хора, които правят проучвания за книгите му, например, как са се държали през 70-те продавачите на кисело мляко (звучи като прекрасна работа). Другото е предричането му, че бъдещето на литературата, на романите, е на Изток - в Китай, Индия, Турция. Казва, че романите са изкуство на средната класа, а тъкмо в тези страни тя се създава в момента и там всеки пише, от друга страна населението е голямо и има пазар. Сега като превеждам аргументацията му, ми звучи сухо. Но самите думи "Бъдещето на романа е на Изток" ми звучи много романтично. Представям си как Романът си стяга раницата и заминава за Делхи, защото там има работа за него. Памук призовава Запада да не наказва турското общество, заради греховете на Ердоган, използвайки неговата реакция срещу протестиращите като оправдание за изритване на Турция от Европа.

Самият Мишра не е за пренебрегване и има почти равен принос за това интервюто да е толкова интересно. Памук казва, че много поети са били хардлайн марксисти като млади, а после са се обърнали към исляма. Мишра отвръща, че това сякаш идва да покаже, че светските идеологии вече са изчерпани. И че тези хора са взели решение да прегърнат нещо друго. А Памук добавя - нацията, културата, историята, изобщо идеята за принадлежност към група. Мишра го пита във връзка с книгата "Сняг" (която не съм чела, но ще прочета и която търси отговор на това как се става фундаменталист) дали ако иска демократизация, трябва да допусне ислямизация в някаква степен, Памук отговаря с въпрос: Aко се придържаме към едно твърде тясно определение на секуларизма, то как можем да имаме демокрация? А аз чета и препрочитам и хич не успявам да схвана. Все едно светското противоречи на демокрацията. Всъщност разбирането вероятно би ми обяснило случващото се в Египет днес и в страните, в които светското просто върви с армия, а хората имат своите причини да се посвещават на религията... 

Пак покрай "Сняг" Памук казва нещо интересно. Обяснява, че книгата е популярна в САЩ, но не и в Турция, защото "на светските лидери не им се харесвало буржоата Орхан да опитва да си обяснява момичетата с шалове около главите". Тази реплика, пусната между другото, ме удари - Турция, 'буржоата', на когото не му е работа да говори за 'шалове'.

После потърсих малко информация за Панкаж Мишра. И попаднах на следния цитат, който е част от предговора на автобиографията на Ганди и пак е по темата: “Политика, движена от студена, аморална рационалност на личния интерес и общата безопасност непременно води до насилствен конфликт. Ето защо Ганди искаше отново да върне религията в политиката. Това може да звучи перверзно на тези светски фундаменталисти, които инстинктивно обвиняват религията за насилието по света днес, стигматизирайки политическия й потенциал, като цитират фанатизма на Осама бин Ладен и Джордж Буш, вместо постиженията на Ганди и Мартин Лутър Кинг. Но всъщност, далеч от сляпа вяра или строга догма, религия за Ганди означава всекидневно практикуване на алтруизъм, състрадание, самоограничение и непрекъснато самоизучаване. Това било форма на етичен и духовен живот, все още достъпен за отделния човек, тъй като безмилостните светски политически и икономически системи на модерния свят по-скоро насърчават човешките алчност и насилие."

Разбира се, друг е въпросът дали алтернативата на аморалното светско е човек като Ердоган и доколко практикува той всекидневен алтруизъм, състрадание и самоограничение..

Bulgaria says "Sorry, Czhechoslovakia"

Photo: Asen Genov (a Bulgarian blogger)

Today Bulgaria says "Sorry" ("Bulharsko se omlouva!!!") to Slovakia and Czech Republic for sending troops to their country on 21 August 1968. The huge and ugly monument, now painted in pink, lies in the centre of Sofia and is known as the Monument of the Soviet Army, an army which during the communist regime was considered to have "liberated" Bulgaria. Nowadays it is just a popular spot for beer and skateboarding.

The act provoked a discussion about the darker part of Bulgarian history. 

On the night of 20–21 August 1968, exactly 45 years ago, over 200,000 troops and 2,000 tanks from 5 countries, including Bulgaria, entered Czechoslovakia and suppressed the legendary Prague Spring. For a month the Czechoslovak territory was occupied by an army of half million.

The communist Bulgarian government was the first one calling for military intervention in Czechoslovakia, and the country was the last one to apologize for the participation in it - after a parliamentary decision in 1990 and later during the visit of President Petar Stoyanov in Prague in 1997.

The monument is painted in pink because of the Monument to Soviet Tank Crews in Prague, painted in pink, first by artist David Černý, and several times thereafter.

(This is not the first time such a thing happens to the Sofia monument.)

#ДАНСwithme — Голямото посрещане (хайлайтс)

Раковска. Депутатски мерцедес прегази полицай, опитващ се да разчисти пътя му през телата на хората, те протестираха около Парламента срещу измененията в бюджета, с които се емитира дълг от 1 млрд. лв. Полицаят е добре, но ако реши да заведе дело, бих свидетелствала, защото го видях с очите си.

Снимка: Булфото/Тихомира Методиева

Отново по Раковска. Кафе лети към прозореца на Пламен Орешарски.

Снимка: Юлия Лазарова, Дневник

Служебния вход на Парламента. Коли на жандармерията пречат на протестиращите да виждат влизащите депутати. Явно на последните им е унизително да бъдат освирквани.

Снимка: Зорница Миткова

Пред Александър Невски. Станишев раздава автографи!

Снимка: БТА

Или, както днес каза Асен Илиев: "Май ни е време за контрапарламент и контраправителство."