пушача на тротоара

От вчера пак се вихри темата за забраната на тютюнопушенето. И се говорят безсмислени, излишни тъпотии с безумни аргументи. Казват, че изтласкването на пушачите към тротоара е дискриминация. За мен да дискриминираш някого е да го третираш различно заради негово качество, с което той/тя се различава от мнозинството и което не може да промени. Например: понеже е чернокож, понеже е жена, понеже е възрастен, млад, хомосексуален, сляп, мюсюлманин, християнин, ром, в инвалидна количка, евреин... Да си пушач, колкото и заклет, не е нещо, което не можеш да промениш. И дори, оставете това, да пушиш, колкото и заклет пушач да си, не е нещо, което да не можеш да престанеш да правиш за час.. каквото и да разправят някакви местни недоразумения, но все пак популярни лица, като Слабаков, Рашидов, Димитров.

Забраната за тютюнопушене във всички заведения е задължение, което държавата ни има към ЕС и което трябва да направи. Това не подлежи на коментар, спор, дебат. Надявам се от юни вече да е безспорен факт. И всяко заведение, което не го спазва, да бъде подлагано на фалиращи глоби.

И го казвам от позицията на бивш пушач, не заклет, но стабилен, който 1-во - продължава да се трови, 2-ро - да се вмирисва, 3-то - чиято психическа зависимост продължава да се дразни, много дълго след като физическата е изчезнала.

Пушенето просто не е куул, защото вече сме наясно с последствията от него (за разлика от холивудските режисьори през 50-те). То ти пречи да тичаш. То причинява кашлица и храчки. То води до рак. Дебат няма.