Брюксел

Кацаме на Charleroi много рано на 13 април. Може би 7 сутринта. Летището, на което кацат самолетите на Уиз Еър, е доста отдалечено от града (около половин час път с кола без задръстване) и автобусите струват 15 евро. Те обаче тръгват към 8 от там. Или поне така твърди един българин, който ни заговаря отпред. Пита ни дали искаме да делим за такси, заедно с още хора. Такситата са бусове и събират 12 човека с шофьора. До Gare du Nord излиза 110 евро, което всъщност е същото, като с автобус. Съгласяваме се и потегляме.

Преди да съм напуснала летището обаче искам да похваля един от пилотите на Уиз Еър. Казва се Иван Петров и летя с него за трети път, след като ме закара и взе от Лондон миналата есен. Петров каца гениално и не може да се сравнява с нито един пилот в скромния ми самолетен опит от 10-15 кацания. Самите Уиз Еър като за евтина авиокомпания стават. Седалките са много наблъскани, никой няма специално място, стюардесите изглеждат все едно мразят професията си, храната е скъпа, а кафето е гадно. Но на кого му пука, нали е само за 2-3 часа. Освен това винаги можеш да смъкнеш масичката за ядене и да заспиш върху нея.

Малко избързвам, но все пак държа да отбележа, че билетите София-Брюксел и обратните Барселона-София излязоха 130 лв. всичко (което не може да се сравнява с билета Лондон-Барселона на една моя приятелка от преди 2 години, буквално 1 евро цент с Раян Еър), но все пак за българските условия е супер. Проблемът при нискотарифните компании е, че сметките са добре изчислени. Обикновено в едната посока наистина цената е минимална, но в обратната за около седмица разстояние, което е обичайната продължителност на почивките, изведнъж набъбва. Така че вариантът - пристигаш на едно място, а си тръгваш от друго, е много добър. Освен това виждаш повече и обикаляш места, за които не би ти хрумнало, ако просто искаш да видиш някоя европейска столица.

А те стават все по-еднакви. Постоянно се сблъсквам с нуждата да сравнявам местата и това хич не ми е трудно, когато говорим за Париж, Лондон, Виена, Барселона, Рим, Истанбул, Ню Йорк, Солун. Цък - старата част, цък - тамошната Витошка, Мария Хилфер, Пето Авеню, Оксфорд Стрийт, Пасейг де Грасия, Бенетон, Зара, Ха&ем, Адидас и т.н., после цък - корпоративната част. Това на пръв поглед, разбира се. Всеки град си носи своя дух, което е и причината да се влюбвам от пръв поглед в някой, а в друг въобще да не ми се връща. Тези повърхностни мисли се мотаят в главата ми, докато пътуваме към Брюкселската гара.

Оттам идва да ни вземе Хриси, българска студентка по архитектура в Лиеж. Вдигаме самарите и се отправяме към изтощителна обиколка. Хората са мили и ни упътват как да стигнем до заветните институции, които аз държа да видя, след като само преди месец и половина съм заспивала всяка нощ върху учебника по Право на ЕС. По пътя минаваме през Гран Плас. Старата част на Брюксел. И, нещо като Малкия Париж за мен. Всъщност тази част на Брюксел ми прилича повече на Париж от самия Париж. Има ги малките масички с по две столчета, обърнати към улицата, някакъв човек свири на акордеон, друг на цигулка, цветя навсякъде, хората ходят бавно по тесните улички, навсякъде
павилиончета за сладолед, сладоледени гофрети, ягоди, потопени в шоколад и т.н. Идилия. И малко странно, зад тези красиви тънки високи сгради, долепени една до друга, прозира алуминиевата дограма на институциите. Новото се бие със старото и дразни окото.


Градът не е голям. Даваме си сметка за това след като засичаме една симпатична гей двойка три пъти за половин час. След дълго ходене. И след като болката в дясното ми рамо е достигнала онази степен, в която просто съм спряла да го усещам, стигаме институциите. Навсякъде знамена, надписи на кирилица и стъкла, стъкла, стъкла. И багери. Всички сгради са свързани с топли коридори и се разкрива гледка към подтичващи жени на високи токчета. С неясна посока. Снимаме се пред ЕП, ЕК, ЕСв и т.н. и се опитваме да се измъкнем по-бързо. Атмосферата е студена и лишена от очарование. Попадаме на полянка зад ЕП, изпъстрена от опаковки и фасове. Издишаме доволно. Не само в България задните входове са мръсни. После се замисляме, че може би просто българските депутати обядват там.


Слънчево е, но доста по-студено от София. "Добре, че идвате днес, вчера времето беше много гадно", казва Хриси. Реплика, която ще ни преследва до края на пътуването във всеки град, в който отиваме.

Брюксел не е от градовете, в които се влюбвам. Нито ми се работи там, нито ми се пие бира там, студено ми е и искам да си ходя. Просто между нас не се получава.