Пролет по време на криза

Завесата се вдига. 20 ч. Борисовата градина. Така наречената сцена. В далечината се чува шум от подрънкващи празни ариани и загорки. Хари събира своите 20 стотинки. Десетки пъти по 20 стотинки. Все пак днес е първият пролетен ден. Хари има много работа. 20-ина пейки. Само около една са насядали петима човека. Усърдно разгонват минаващите наоколо, които ги молят за цигари и за по 20 стотинки. Автобус до родния град. Петимата отказват на всички. До групата приближава мъж. Вид на разорен интелектуалец. Обръща се към пушещия:

Аз цигара знам, че няма да ми дадеш, ама може ли поне една дръпка? Хм.. откога жълтото може да се пуши.. Нищо де, кефиш ме. Бих ти звъннал, ама си забравих чановете. /Възглас с детска наивност в гласа/ Ах, изоставен ром! /Бурно отрицание от собственика на рома - пушещия/ Ооо, съжалявам, беше просто привидение...