Академията обича когато актьорите не играят себе си, а се преобразяват в тотално различен образ. Сандра Бълок получи Оскар, защото прави наистина силна роля в американска драма, която се различава от обичайните й комедии, романтични комедии и екшън-романтики, където сме свикнали да я гледаме ("Скорост", "Скорост 2", "Мис Таен Агент", "Мис Таен Агент 2" и всякакви такива тъпотии).
Но освен, да кажем, хубавата игра на Бълок в този филм няма никакво развитие, което да си заслужава губенето на 128 минути. Не се случва нищо, освен някакви мелодрами, които Холивуд придъвква по една и съща схема от 50 години. Бедното афроамериканче, богатото американско семейство, бяла къща с двор, дискриминация в училище, лошите тийнейджърки срещу добрата тийнейджърка, снобството чрез лошите приятелки на добрата майка, гетата и как със силата на вродено добродушие можеш да преодолееш лошото им влияние и т.н. Няколко образа със сравнително труден характер а-ха да разнообразят филма на няколко места, но не.
Не. Всичко е смотано от начало до край. Има го и любимият американски футбол. Майкъл естествено се превръща във футболна звезда накрая. А точно когато това става, героинята на Бълок се обръща срещу някакъв неприятник - фен на противниковия отбор, който през целия мач е правел коментари за това колко черен/дебел/висок/тромав е Майкъл и казва: "Ето това е синът ми" или нещо в този дух. И оставя зрителят просълзен да се радва, че доброто побеждава.
Всъщност има една спънка. Която звучи просто нелепо на фона на всичко, което очаквах да се случи. След като Майкъл е приет в университета на осиновителите си, се появява някаква жена от вече забравих каква организация. Тя му заявява, че той е бил осиновен едва ли не само с цел богатото бяло семейство да уреди силен черен футболист за отбора на университета, който са завършили. Това можело да стане тенденция и сред други семейства и било опасно. (?) Майкъл претърпява лека криза, но все пак всичко свършва щастливо за всички. И толкова.
The Blind Side потвърждава твърдението, че Оскарите спокойно могат да идат и при особено тъпи филми.
Но освен, да кажем, хубавата игра на Бълок в този филм няма никакво развитие, което да си заслужава губенето на 128 минути. Не се случва нищо, освен някакви мелодрами, които Холивуд придъвква по една и съща схема от 50 години. Бедното афроамериканче, богатото американско семейство, бяла къща с двор, дискриминация в училище, лошите тийнейджърки срещу добрата тийнейджърка, снобството чрез лошите приятелки на добрата майка, гетата и как със силата на вродено добродушие можеш да преодолееш лошото им влияние и т.н. Няколко образа със сравнително труден характер а-ха да разнообразят филма на няколко места, но не.
Не. Всичко е смотано от начало до край. Има го и любимият американски футбол. Майкъл естествено се превръща във футболна звезда накрая. А точно когато това става, героинята на Бълок се обръща срещу някакъв неприятник - фен на противниковия отбор, който през целия мач е правел коментари за това колко черен/дебел/висок/тромав е Майкъл и казва: "Ето това е синът ми" или нещо в този дух. И оставя зрителят просълзен да се радва, че доброто побеждава.
Всъщност има една спънка. Която звучи просто нелепо на фона на всичко, което очаквах да се случи. След като Майкъл е приет в университета на осиновителите си, се появява някаква жена от вече забравих каква организация. Тя му заявява, че той е бил осиновен едва ли не само с цел богатото бяло семейство да уреди силен черен футболист за отбора на университета, който са завършили. Това можело да стане тенденция и сред други семейства и било опасно. (?) Майкъл претърпява лека криза, но все пак всичко свършва щастливо за всички. И толкова.
The Blind Side потвърждава твърдението, че Оскарите спокойно могат да идат и при особено тъпи филми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар