петък, 8 май 2009 г.

До вкъщи под земята



Тази вечер, около 22ч., за пръв път се прибрах вкъщи с метро... Два пъти.

Сигурно би прозвучало странно за всеки, който не е много наясно с България и знае, че става въпрос за столицата на държава в Европа, член на ЕС. Но чак 22 години по-късно ми се предоставя възможност да се почувствам като "На Запад" и метрото най-сетне огря и моя квартал.

И така, след чаша вино и зелена салата с приятелка, изконсумирани на около половин час път пеша от спирка "Васил Левски", аз вече бях готова (!) и се отправих натам с развълнуван блясък в очите. Саундтракът беше подобаващ:



Вълнението се усещаше и бликаше на вълни от тълпата още докато вървях по "Графа". Около самата спирка се беше събрала вече солидна тълпа от хора. Млади блейдъри, байкъри и скейтъри се прибутваха нагоре надоле около новоизградените рампи. Влюбени двойки влизаха хванати за ръце през големите стъклени врати. Вътре се снимаха с фотоапарати /както между впрочем и аз/ и очакваха с нетърпение влакчето. То дойде и макар и на табелите да пишеше, че се движи в посока "Обеля", се оказа благосклонно и ме отведе директно вкъщи. Качих се и в момента, в който видях момиче да пие айсд строубъри нон фет лате от старбъкс.... нищо вече не можеше да ме спре. Сложих си черните очила, усилих музиката и започнах да придъвквам една нещастна пластмасова клечка, която така и не разбрах от къде се появи. Почти постигнах вътрешното усещане за онази Джей Ло през тежките й години, когато с последни изцедени-от-търкане-на-плочки-в-някоя-тоалетна сили, се прибирала към роден Бронкс с онзи типично отегчен събуей-вид. Казвам почти, защото когато си стигнах спирката и с възможно най-гангстерски вид се отправих към вратата, усещайки, че съм приковала върху себе си вниманието на всичките двама човека в купето, се оказа, че съм объркала посоката и вратите се отвориха зад гърба ми. Преглътнах унижението, слязох и се наложи да сваля макиажа, защото имах среща с мама и не исках да я плаша. Идеята ни беше да идем чааак до Младост, но естествено объркахме входа и отново се озовах на спирка "Васил Левски". В крайна сметка екскурзията до Младост се състоя и смея да твърдя, че си имаме едно истински романтично метро, защото на моменти то излиза над земята. И въпреки че е опакован в една синя капсула, пътникът успява да види светлините на града, блещукащи пред очите му и сливащи се в едно голямо цяло.

Хубаво беше. Въпреки че сарказмът е пропил цялата ми приятна същност, съвсем спокойно мога да кажа, че се радвам. Удобно, бързо, работи до 23.35 ч., служителите са мили и във всеки момент, който някой пиян тийнейджър реши да се направи на готин пред съученичките и да се направи, че се хвърля, един сърдит чичко се обажда и му казва да се държи прилично. Което ме навежда на мисълта, че има камери, които се гледат и възможността за гадни случки е сведена до минимум. Освен това до утре на обяд е напълно безплатно.

Има и още един плюс. Пътувала съм с метро в много градове Истанбул, Рим, Ню Йорк, но за пръв път изпитах усещането на това да знаеш под какво точно минаваш... Голямото дърво в Борисовата градина... пешеходната пътечка на Драган Цанков... Бистро "Рони" с най-хубавото шкембе в квартала... всички те са над теб и знаеш къде отиваш, а не прелистваш нервно карти в ужас да не пропуснеш спирката за прекачване.

5 коментара:

roxx каза...

а още ли духа обилно в метрото? 'щото всеки път, като имам (не)щастието да го ползвам, се разболявам.

Magdalena каза...

hahhahaha.
100% duha, rox ;]

ps: nikoga ne biah se zamisliala dali znam pod kakwo tochno patuwam...

zarichinova каза...

Абе на мен май навсякъде ми е духало. нещо толкова дълго и цепещо през въздуха с такава скорост, няма как да не предизвика... духане.
Но мнението ми не е особено авторитетно с тия оценки по физика:)

roxx каза...

Samo Magi znae za kakvo govoria haha phun times summer '06 na zadnata sedalka chiki na na :)) No Mira, Atinskoto primerno niama nikakuv klimatik, a vmesto tva prozorcite sa otvoreni i niama nujda da imash super goliamo vuobrajenie, za da si predstavish kak e v Ada prez liatoto v 1 ot nai-zamursenite evropeiski gradove, pod zemiata.
Samo izchakai iakite jegi i klimatikut na sofiiskoto metro shte te nakara da se vslushash v suvetite na maika si da ne izlizash bez vruhna dreha.
Inache, super post :) A shte stiga li do letishteto?

eeasss каза...

Да, след пазара в младост 1 ще се разклонява в две посоки, към бизнеспарка и към летището. Мисля, че отклонението към летището е с по-висок приоритет и ще се строи първо. Но при всички случай няма да го видим в близките 4-5 години хехе. Иначе на мен много ми харесаха новите станции, направо не мога да позная, че съм в София. Дано и втория диаметър не се забави много и върви по план.

Само ми е чудно, предвид малкия размер на новите перони, какви блъсканици ще настанат като свържат двете отсечки. Ще е интересно хехех :>