Има ли такава държава

Оригинално текстът е публикуван в днешния брой на Капитал

Маршрутката от Ниш приближава автогарата на Източно Сараево. Едва пет сутринта е и на площадчето пред бусa има само едно такси. Останалите петима пътници бързо се разотиват и целият интерес на таксиметровия шофьор се насочва към нас. За миг се поколебаваме дали колата не е менте, но така или иначе друг избор нямаме, затова набързо натоварваме куфарите и раниците си в багажника му. Съмненията ни не траят дълго. След няма и две минути шофьорът отваря прозореца, в колата нахлува леденостуденият сутрешен вятър, той протяга ръка нагоре към табелката TAXI, ловко я откача и прибира в жабката на колата заедно с телта, която я е задържала.

"Нямам право да влизам във федерацията с тази кола", отговаря учтиво той на учудените ни погледи, докато енергично върти наобратно дръжката на прозореца и пали цигара. На смес от сръбски и английски обяснява, че има лиценз за Източно Сараево, но не и за Сараево. Кимаме и се надяваме кратката ни екскурзия от Република Сръбска към Федерация Босна и Херцеговина да не излезе твърде скъпо. Така скъпо, колкото излиза съвместното съществуване на жителите на малката балканска държава в рамката, зададена от Дейтънското мирно споразумение. Някога символ на надеждата, днес то е синоним на парализа и отчаяние.

20 години по-късно

На 21 ноември в Босна и Херцеговина (БиХ) ще се отбележат 20 години от прекратяването на войната, която се води на територията й между 1992 и 1995 г. Разпадането на Югославия има най-разрушителни последици именно за нея, защото тя е най-разнородна етнически - бошняци, сърби и хървати са дотолкова смесени, че е напълно невъзможно да се тегли черта и да се каже коя територия чия е. По времето на социализма ключово политическо значение има югославската идентичност, а лидерът на Югославия Йосип Броз Тито успява да спои отделните етнически общности и да потисне противоречията помежду им. Но след смъртта му през 1980 г., с влошаването на политическата и икономическата ситуация в страната, етническите идентичности се превръщат в източник на националистически сантименти. В началото, когато се усеща приближаващата война, анализаторите коментират, че докато напрежението е в сравнително хомогенните републики Словения и Хърватия, насилието е под контрол. Пламне ли Босна обаче, войната би била дълга и болезнена - хората, които ще се избиват, ще са съседи, приятели, дори роднини. Именно така се случва.

Онова, което е повод за гордост по времето на Тито – огромният процент смесени бракове, автентична мултикултурност и мирно съжителство между етноси и религии, се превръща в причина за най-голямата хуманитарна трагедия в Европа след Втората световна война. В продължение на четири години планинската република е задушавана от конфликт, който изглежда без изход и без край. Той ражда зверства, които Европа счита, че е оставила зад гърба си. Сараево с години е под обсада, смъртта е ежедневие, хората оцеляват почти без храна и най-елементарни битови условия, без ток и отопление. Центърът на града се оголва, защото, обезумели от студ, хората започват да режат вековните дървета и да се греят с тях. Постепенно излизат факти за геноцида в Сребреница, за зверствата в Прийедор, за използването на изнасилването като метод за водене на войната. Около 100 000 души загиват, повече от половината население на БиХ (2.2 млн. души) е принудено да напусне домовете си.

Юбилей, който не е за празнуване

"Не могу да платим за све институцийе у БиХ, немам толико пара", обяснява нашият шофьор, а ние няма как да не се съгласим с него. Днес Сараево е столицата на федерацията, а Източно Сараево се числи към Република Сръбска и разполага със свой център, собствени институции, градски транспорт и съответно отделни закони, които регулират дейността на такситата. Макар погледнати от небето двата града да изглеждат като един, на практика да вземеш такси от Източно Сараево до Сараево е сякаш взимаш такси, за да влезеш в друга държава.

През ноември 1995 г. лидерите в конфликта са притиснати от международната общност и привикани на масата за преговори в малкия американски град Дейтън, щата Охайо. В клаустрофобичните стаички на военновъздушната база Райт-Петърсън босненският президент Алия Изетбегович, сръбският Слободан Милошевич и хърватският Франьо Туджман, както и представители на ЕС, САЩ, Германия, Великобритания, Франция и Русия, на цената на тежки отстъпки достигат до компромис. Мястото е избрано не случайно – заобиколени от реки и многолентови магистрали, тримата не могат да отидат без кола дори до центъра на града, камо ли да пропагандират позициите си чрез медиите, както са правели досега. Така и се стига до Дейтънското мирно споразумение, което слага край на войната. Но в опит да поддържа етнически баланс в политическия живот на държавата и да предотврати бъдещи конфликти конституцията, която представлява анекс към споразумението, създава уникална по своята сложност федерална система.

Днес малката балканска държава е разделена в почти всяко отношение. Тя включва две основни административни единици. Първата е Република Сръбска (РС), която е силно централизирана и мнозинството от жителите й са етнически сърби. Втората е Федерация Босна и Херцеговина, където живеят предимно бошняци (понякога наричани босненски мюсюлмани) и хървати (традиционно определяни като католици). На фона на РС федерацията е изненадващо децентрализирана и включва десет кантона, всеки разполагащ с кантонално правителство и местни парламенти с широки правомощия в здравеопазването, културата, образованието. Нещата стават съвсем объркващи, когато се спомене етнически неутралният окръг Бръчко. Бръчко реално е просто един град, но заради стратегическото му местоположение – коридор между двете части на Република Сръбска, през 2000 г. е признат за самоуправляваща се административна единица.

На държавно ниво Босна се управлява чрез ротационен принцип от колективно президентство с трима членове – един бошняк и един хърватин от федерацията и един сърбин от РС. Подобно е положението и с парламента, Народния дом. Системата е дискриминационна спрямо хората, които не попадат в трите основни етнически групи. Например, ако човек е от ромски или еврейски произход, ако е от смесен брак или ако просто отказва да следва правилата на етническата игра и не се самоопределя като бошняк, сърбин или хърватин, няма право да се кандидатира за основните политически постове в държавата си.

Такъв сложен и тежък административен апарат работи бавно и излиза скъпо, особено в бедна страна като Босна, където един от петима живее под прага на бедността, а според официалната статистика безработицата сред младите достига 60%. И мнозина мислят като Денис Грац, босненски политик и до май 2015 г. лидер на либералната мултиетническа партия "Наша странка", според когото Дейтънската конституция трябва да бъде променена. "Ако това не се случи, Босна в крайна сметка ще се разпадне, и то не за друго, а защото настоящата конституционна уредба, системата, в която всичко се дели на три, е твърде скъпа. Това държавно устройство не е устойчиво – нито имаме петрол, нито сме Швейцария и скоро няма да можем да плащаме за управлението на държавата си", коментира Грац пред "Капитал". Западен дипломат на Балканите, пожелал личността му да не бъде разкривана, припомня, че през 2006 г. само два гласа в парламента не достигнаха за прокарване на промени в конституцията, които биха засилили компетенциите на държавно ниво. "Оттогава обаче отношенията между основните представители на трите общности се влошиха и възможностите за компромис намаляха, а докато перспективата за членство в ЕС остава далечна, желанието за реформа ще продължи да бъде слабо", допълва той.

Ja sam muzej

Вече се намираме във федерацията, когато нашият таксиметров шофьор намалява скоростта и посочва бяла сграда в сумрака. Информира ни, че Националният музей на Босна отново е отворен за посетители и ни насърчава да отидем. Макар че човекът очевидно е сърбин, изглежда щастлив от новината и подтикнати от него, действително няколко часа по-късно се озоваваме там. Музеят функционира от 1888 г. и събира милиони артефакти, включително древната еврейска книга Хагада, донесена в Босна от сефарадски евреи, прогонени от Испания. Макар отвън да изглежда скромно, зад предната сграда всъщност се крият още три, построени в пищен австро-унгарски стил. Четирите сгради са отделни музеи по археология, етнология, природни науки и богата библиотека, а кръгът, който образуват помежду си, е запълнен от чудна ботаническа градина. Докато почиваме на една от пейките в нея, над които пълзят оформени като арки розови храсти, дочуваме служителката от етнографския музей да разказва на група азиатски туристи: "Този музей преживя колапса на две империи, преживя две световни войни и една гражданска, но беше затворен заради сегашните ни политици."

Съдбата на музея е алегория на настоящата политическа ситуация. Неговото затваряне се налага през октомври 2012 г. поради липса на финансиране. Правителствата и институциите на различните нива - държава, административни единици, кантони и общини, не могат да постигнат съгласие кой дължи издръжка. Република Сръбска отказва да финансира, защото музеят не се намира на нейна територия. Затварянето предизвиква вълна от протести на студенти, хора на изкуството, активисти. Огромни табели "Затворено" са демонстративно монтирани пред входа на музея. Акцията, която успява да провокира масово хората, е "Ja sam muzej" през 2015 г. Участниците събират средства, провизии, дори храна за подпомагане на музея и служителите му, които в продължение на три години продължават да се грижат за експонатите, макар и без никаква заплата. В крайна сметка през септември с държавни пари и помощи от чуждестранни посолства музеят отново отвори врати.

И референдум за капак

Щастливият край обаче е рядкост в днешна Босна. В нея мнозина се питат дали междуетническото напрежение е преодоляно или просто приспано? Дали изобщо има такава държава, или Босна функционира просто като три отделни страни? Редица факти от последната година повдигат притеснителни въпроси. Например камъните, хвърлени по сръбския премиер Александър Вучич по време на отбелязването на 20-годишнината от геноцида в Сребреница, намеците на хърватската президентка Колинда Грабар-Китарович за създаване на отделна хърватска административна единица, а също и задаващият се референдум в Република Сръбска. Последното има най-голям потенциал да разклати крехката стабилност в държавата.

"Подкрепяте ли неконституционното и незаконно налагане на закони от страна на Върховния представител на международната общност и по-конкретно - закона, свързан със съда и прокуратурата на Босна и Херцеговина и прилагането на техните решения на територията на Република Сръбска?" На това ще трябва да отговорят гражданите на РС, като допитването беше насрочено за 15 ноември, но беше отложено заради ветото от страна на бошняците в местния парламент. Този впечатляващо пристрастен въпрос, зададен от Милорад Додик, президента на РС, засяга легитимността на държавния съд и прокуратура. Двете институции са създадени през 2003 г. и имат юрисдикция върху наказателното преследване на военни престъпления. Според Додик обаче те прилагат селективно правосъдие и не преследват престъпленията, извършени срещу сърби. И макар допитването да касае само съдебната система, редица анализатори и чужди дипломати го възприемат като заплаха за Дейтънската конституция, за целостта на страната и дори като де факто референдум за обявяване на независимост, и то през символичната 2015 г., когато от Босна се очаква да празнува 20 години мирно съжителство.

Додик е остро критикуван от Валентин Инцко, върховният представител на международната общност в Босна и Херцеговина, от Европейския съюз, както и от дипломати от САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Германия. Според позицията на ЕС референдумът ще подкопае пътя на Босна към евроинтеграция, създавайки съмнения за възможността на държавата изобщо да приема закони и да поема ангажименти, обвързващи цялата й територия. В доклад до ООН Инцко твърди, че допитването нарушава Дейтънското споразумение, а РС се опитва да създаде политическа криза, която би могла да има значение за международния мир. Същевременно руският посланик в Босна Пьотр Иванцов официално подкрепи референдума и разкритикува международната общност, че се опитва да се меси във вътрешен въпрос за страната.

Марио Джурагич, оглавяващ представителството на РС в Брюксел, коментира пред "Капитал", че е разочарован от позицията на САЩ и другите държави, които се противопоставят на референдума. По думите му допитването дори е закъсняло, защото босненският съд и прокуратура отдавна нарушават политическите, гражданските и човешките права на гражданите на РС. Той изтъква, че тези нарушения включват налагане с обратна сила на наказателни закони, незаконно разширяване на правомощия, дискриминация при разследването на военни престъпления.

Логичният въпрос е докъде ще стигне тази конфронтация и дали крайната цел на Додик не е разпад на Босна и присъединяване на РС към Сърбия. Филип Балунович, сръбски политолог, не мисли така. Според него продължаването на етно-националистическите борби е възможно най-добрият резултат за политиците в БиХ, съответно за Додик. "Статуквото е основният източник на тяхната политическа сила - то гарантира на политическия елит власт и икономическо влияние. Възможността за присъединяване към друга държава, в случая Сърбия, не е желателно, защото би означавало само загуба на тези ползи", казва Балунович пред "Капитал".

"Додик се опитва да разсее гласоподавателите и започва рано своята предизборна кампания. Истинските проблеми в Република Сръбска, а и в цяла Босна, са социални и са в сферата на образованието, здравеопазването, безработицата", мисли 29-годишната Мерсиха от северния босненски град Бихач. Мерсиха ни определя среща в популярното кафе "Тито" и там, сред десетките снимки на югославския лидер, се възмущава от босненските политици. Югоносталгията е впечатляваща в Босна. Предугаждайки мислите ни, Мерсиха реагира още преди въпроса: "След Тито нищо хубаво не ни се е случило тук – война, разруха, бедност, безработица, безсмислени борби за влияние сред политическия елит. Затова той е навсякъде и хората тук още тъжат по времето на Югославия." Няколко часа по-късно се озоваваме с Мерсиха в "Кино Босна", изоставено соц кино. Мерсиха се хвърля да прегръща свои приятели от Баня Лука, столицата на РС, с които се е запознала преди години на транс фестивал край града. Представя ни ги набързо и после се изгубва с тях в тълпата. А нас оставя в препълненото кино, чиито седалки днес са изтръгнати и на тяхно място са сложени двайсетина маси. На подиума - там, където едно време се е намирал киноекранът, в момента оркестър свири балкански мелодии. Но музиката е заглушавана от стотиците местни младежи, които пият бира и сливова ракия, викат и се смеят - младежи, които може да са бошняци, също толкова колкото сърби или хървати, които може би в края на вечерта ще излязат и ще хванат такси към Източно Сараево... всъщност, ако имат достатъчно пари.