Връх Безбог е едно ужасно красиво място. Намира се над хижа "Безбог". Хижата от своя страна се намира над хижа "Гоце Делчев", до която може да се стигне с кола. А в случай на липса на такава - и пеш, от Добринище. Ние влязохме във втората хипотеза и направихме едно дълго пътуване. Първо с БДЖ до Благоевград.
После хванахме автобус до Добринище, тръгващ от Частната автогара на Благоеврад, която се намира съвсем до жп гарата. В Добринище ядохме по един таратор и продължихме пеша нагоре към Гоце Делчев. Пътят е 10 км. по шосе. Обаче ние се загубихме. И тук е моментът да кажа, че табелата, указваща Хижа "Гоце Делчев" и сочеща наляво в една отбивка от шосето по горска пътечка, е грешна! В един момент си нямахме идея къде се намираме, но пък в крайна сметка се оказахме на едно райско поле, заобиколени от планини и всякакви такива страхотни неща. След лутане по него и почти по тъмно се озовахме пак на шосето.
И въпреки амбициозните ни планове да се качим до хижа "Безбог" още първия ден, се оказахме замръкнали на хижа "Гоце Делчев". Там пазачите са мили хора. Опънахме си палатката непосредствено до хижата. Те не се караха и дори ни казаха откъде да си съберем дърва за огън. Заспахме на чували под звездите.
На сутринта се разделихме на две. Едните хванаха лифта към хижа "Безбог", другите тръгнахме нагоре пеша в някаква луда надпревара с лифта. По табелите е указано, че разстоянието е около 2.30 ч. Но го взехме за доста по-малко. Маркировката е добра. Почти през цялото време се върви по пистата. Така че е стръмничко. Самата хижа е на невероятно място. Била съм там през зимата, без въобще да подозирам, че има толкова красиво езеро отпред.
Пихме вода, наплискахме си лицата и продължихме напред под палещото пиринско слънце към върха, който изглежда съвсем полегат и приятен отдолу. Но колкото повече наближава, толкова по-абсурдно ти се струва да го стигнеш.
Накрая остават само камъни, а пътеката се губи много лесно. Поне аз я загубих много лесно. Оказах се сама. Легнах под сянката на един камък и реших официално, че се предавам. После обаче може би под заплахата някоя змия да се появи около мен, реших да пробвам още малко. И така, на четири крака, камък по камък, след 10 минути бях горе. Всичко това си заслужаваше. Гледката е страхотна. И по-скоро потвърждава наличието на някакви свръхсили, отколкото да ги отрича.
Снимки: Божидар Стефанов и Таня Миткова
2 коментара:
Невероятни красоти пожелавам на всеки, който не се е качвал там да го направи, изживяването е неповторимо и неописуемо с думи. Независимо дали отивате на кратък преход в Пирин или От Безбог до Тевно езеро и обратно, ще се почувствате върховно.
Просто невероятно... поздравления
Публикуване на коментар