БТС може да е соц организация, обаче е остатък от онзи готиния соц, в който разни вълшебства са почти безплатни. И предлага неща, за които обичайният турист не е и помислял и няма как да постигне сам. А някои от хората, които работят там, са достойни за филм. Докато четох тази статия в "Дневник", се замислих дали е позволено на журналистите да говорят за състоянието на хижите, както говорят за състоянието на болниците или университетите и да ги сравняват с тези във Франция и Австрия. Защото високо в планината отиват хора по собствено желание, стискат зъби, въпреки липсата на лукса, с който са свикнали в града и компенсират с чист въздух, гледка и спокойствие, а това хич не е малко. Уважавам и хората, които не го правят, заради лошите условия. Това е техен избор. Уважавам и хората, които отиват някъде наблизо за еднодневна разходка. Но тези, които тръгват за дълго, няма за какво да се оплакват. Те са си го избрали. И така е много по-интересно. В крайна сметка защо да гледаме планината през рамка от алуминиева дограма?
Не ме разбирайте погрешно, и аз съм гнуслива и бях ужасена, когато си легнах за пръв път в хижа. Обаче това лято имах възможност да осъзная, че всичко, което е нужно на един човек, за да заспи, е да бъде наистина изморен и да има покрив над главата, в случай, че завали. Нищо повече. Ако е топло и светло, добре, но не е задължително. Ако искаш да спиш в планината, си носи повече дрехи, дебел спален чувал и малко ракия. В статията се дава за пример хижа "Добрила", наистина е хубава, но - запознайте се с хижаря. Това е човек, който е способен да те остави да спиш навън в буря, ако не си предплатил. Няма нищо общо с Чочо и Румен от Тъжа. Или пък с непопулярната хижичка "Стражата" с Най-Добрия Хижар на Всички Времена. Защото в това е чарът на българската планина - може да е мизерно, но е диво, красиво и достъпно за всички. Когато се вкарат, макар и мънички инвеститорски интереси, разрухата идва бързо, заедно с мутрите. А и трябва да има някакви препятствия, за да се чувстваш по-удовлетворен после. Това е все едно /пак давам за пример "Плажът"/ онази сцена, където Леонардо и другите двама французи се оказват на една скала и пътят е само един - да скочат от високо в морето и да преплуват до "Плажът". Та, както и да е, мацката излиза най-смела, засилва се и полита в пропастта, а малко по-късно тримата са в нещо, подобно на рай и са щастливи. И, представете си сега как "Дневник" пише статия за ужасната инфраструктура до "Плажът" и в каква държава, по дяволите, живеем/живеят.
Така че хижата е ОК, ако няма опасност да падне върху теб. Стига хипстърски лигни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар