(Този пост е за студенти по право, за другите би бил скучен)
По примера на
Карфичка, чиято информация ми беше доста полезна, ще разкажа и аз за държавния изпит по Гражданскоправни науки 2010. Моят план беше да стартирам с ученето в началото на септември, но се сблъсках със собствения си мързел, няколко обиколки из Рила и Пирин, различни неотложни срещи за по бира и в крайна сметка наистина сериозно започнах около 20 септември, което прави около 5 седмици учене. В тези пет седмици дисциплината беше обаче желязна - ставане в 6, учене до 1, после обяд, 1 час следобеден сън, 1 час доктор хаус и после докато мога да гледам. И така. Не бях приятна картинка.
В началото на септември най-потискащият фактор беше, че не знаех как точно се учи за държавен, защото в крайна сметка никой не ти обяснява, няма упражнения, няма срещи с колеги, няма най-елементарни указания. Първия въпрос го четох може би около седмица - от Мария Павлова, от учебника по МЧП, от няколко вида лекции, от закона. Бих препоръчала първите 2 въпроса да се четат накрая, защото така или иначе носят информация от целия конспект и ако човек тръгне да се задълбочава, ще се отчая още в началото. Пишех си малки таблици, от които впоследствие преговарях. Установих, че информацията, която запомням, е не повече от най-важното и в един момент се отказах от учебниците и минах изцяло на общите лекции, които са разпространени навсякъде, а най-накрая почти само на закона. Без да преувеличавам, ЗЗД трябва да се знае почти наизуст, огромна част от първата част на конспекта е гражданско право. А първия въпрос, по който човек говори, е изключителен фактор за оценката на изпита. Всички изпитващи са компетентни и много от допълнителните въпроси на устния са свързани с норми от ЗЗД /и ГПК също/.
Но подготовката е нещо съвсем индивидуално. Така че продължаваме с фактите. Писменият изпит беше на 23 октомври, събота. Аз първо бях решила, че ще имам 10 дни преговор, свалих ги бързо до 5, 4. Накрая ми останаха само два, в които преговорих само семейно, вещно и трудово, защото ги смятах за най-важни за казуса. Да не говорим, че и в нощта преди изпита изтече информация, че ще се падне или търговско, или трудово. Търговското ми се стори абсурдно дълго за преговор, така че попрочетох малко за трудовото и легнах да спя. Имахме среща в 6.30, въпреки че изпитът започваше в 8. Оказа се, че 272 е затворена. Били я отворили, част от колегите си запазили места и после я затворили. Значи някой е отишъл там в 6, дори по-рано... В крайна сметка отвориха, седнахме заедно няколко човека. Но имаше и хора, които изпратиха в 292, условните, тези, които са се прехвърлили от други специалности и от задочното. Средкова привика един студент да избере между два плика. Не знам точно какво стана, но се оказа трудовоправен, с малко граждански процес и семейно. Можете да го видите
тук. В другия плик беше търговски казус, не чух точно, но ставаше въпрос за апортни вноски.
Следват 4 часа решаване. Които се оказаха почти недостатъчни, въпреки че звучат страшно много. Имаше 10 въпроса, на които да отговорим. После много бързо се прибрах вкъщи. Продължих да преговарям в някакви страшни мъки с главоболие и несигурност. В крайна сметка за пръв път ми се случваше да уча за изпит, на който не е ясно нито кога, нито дали ще мога да се явя. Все пак се получи максимално добре. Към 4.20 ч. в понеделник резултатите излязоха, сайтът не се срина. Почти всички бяхме минали. И общо взето ни бяха разпределили по номера. Аз съм от последните номера и бях на устен третия ден. Информацията на сайта изглеждаше горе долу така:
ГРАЖДАНСКОПРАВНИ НАУКИ
№ по Име , презиме, фамилия Фак.№ писмен дата за явявяне
1 Георги Георгиев Георгиев 6968 да 26.10.2010г.
2 Ваня Ванева Ванева 6976 да 26.10.2010г.
3 Рада Радева Радева 7099 да 26.10.2010г.
Така се оказа, че имам време да преговоря всичко. В крайна сметка на 28-ми отидох на изпита като бях минала по два пъти особената част и процеса и три пъти първата част /третия път - между 5.30 и 7.30 ч. на 28-ми/.
Имаше 6 комисии с шефове - проф. Средкова, проф. Калайджиев, проф. Стамболиев, проф. Марков, проф. Герджиков и проф. Вл. Петров, чиято комисия обаче е по-коректно да бъде с шеф проф. Русчев, защото така или иначе той определяше правилата там. Не знам какво щеше да стане, ако се бях паднала в първите две, но чисто психологически нямаше да ми повлияе добре. Калайджиев изпитва в комбина с Ани Станева и късаха хора, които бяха учили не по-малко от мен, чух само за една шестица при тях, а най-големите отличници имаха четворки и петици, което според мен е показателно, че нещо не е наред при тях. Или всички лоши студенти се падат в тази комисия, или критериите на двамата се разминават с тези на останалите. Което е гадно, защото в крайна сметка оценките на държавен трябва да имат еднаква тежест и са важни. Като виц за законите на Мърфи ми се струва историята на един колега, на когото му се пада въпросът за изпълнителни способи и Калайджиев му казва да говори направо за изпълнение върху акции и дружествени дялове, а на въпроса за непозволено увреждане му казва, че се интересува само от последната част - отговорността на държавата и общините. За комсиията на Средкова се чуваха спорни отзиви, а и Конов, който принципно е готин преподавател, пишел доста ниски оценки. Така че като излязоха комисиите в 8 без 15 на 28-ми исках всичко друго, само не тези две комисии. И се оказах късметлия. Паднах се при Стамболиев. Влязох веднага, той беше забавен, през цялото време ни говореше всякакви странични неща, абсолютно се успокоих и забравих, че предишния ден бях с температура и гадене от притеснение.
Та така. Моят ред дойде може би час и половина след като влязох. Изпитът беше в кабинет, но беше удобно и имах време да си подредя въпросите в главата и да преценя как да избегна подводните камъни. Истината е, че просто не трябва да млъкваш. Да говориш простичко и все неща, в които си сигурен. Защото при най-малката несигурност, потъваш в куп допълнителни въпроси, които могат да понижат много оценката. На мен ми се падна особени случаи на недействителност, основания за възникване на трудови правоотношения и международен граждански процес. След като свърших с последния въпрос, ме питаха за основанията по 303 от ГПК, за да видят как съм с нашия процес. Аз се сетих за 5. Те ми казаха, че трябват 6 за шестица. И така след около 2 минути мислене се сетих за последното - две решения между същите страни за същия предмет. Което директно материализира шестицата в книжката ми. Още не мога да повярвам, че успях да си взема този ужасен изпит, камо ли с такава оценка, защото никога не съм била от най-прилежните студенти. Но стана, с доста учене, много късмет и самообладание в последния момент и сега, като гледам назад, виждам, че не е било нужно да се притеснявам чак толкова много. Всъщност изпитът е дори по-лесен от гадните семестриални. Обемът му наистина е огромен, но пък на изпитващите им е ясно и отношението е много по-добро от обичайното. Айде успех на всички:)
