вторник, 21 септември 2010 г.
Отказване на цигари
Точно три седмици са нужни на човек, за да престане мозъкът му да функционира като такъв на пушач.
И преди са ми го казвали разни лекари, но не им вярвах естествено. И въпреки че знам колко много един пушач мрази да бъде поучаван, искам да го потвърдя от собствен опит тук. Защото днес е специален ден - 74 дни без нито дръпка. Като говорим за човек, който пуши от 11 клас в постоянен, но доста пасивен опит да спре. Така че 74 дни дават самочувствие за един блог пост.
Спрях да си купувам цигари на 25 май и до 10 юли пушех само като съм нервна, след изпит, на парти, но по съвсем малко в сравнение с преди. Мислех, че съм ги отказала, като ги бях смъкнала до 8-9 цигари на седмица. Но желанието да запаля, когато съм седнала на маса с други пушачи, беше просто влудяващо. И след половинчасово чупене на пръсти, казвах примерно: ‘Оф, Марче, дай ми една цигарка, че не издържам’. И Марчето даваше с онова зле прикрито задоволство на пушач, който вижда, че другите се справят с пороците не по-малко зле от него.
После, благодарение на сестра ми, която се вбеси като разбра, че паля отвреме навреме, реших да пробвам да не пуша изобщо. Най-голямата криза беше на една сватба, точно една седмица по-късно. Тогава пък Яна ми каза, че съм супер тъпа и ме спря. Два дни по-късно отидох за две седмици в планината и така, в друга среда, заобиколена от непушачи, ми стана по-лесно, а кризите отслабнаха. Скоро почнаха и сънищата, че пуша, които пак според лекарите, са добър знак.
Знам колко е трудно да ти прищрака мозъка - от Огромната пулсираща единствена мисъл в главата на отказалия се:
1) аз не съм цял без цигара в ръката; пушейки мисля по-ясно; пушейки се успокоявам; пушейки съм по-уверен; по-секси; по-щастлив; дали ще умра на 80 или на 85 все в гъз; веднъж се живее; пушейки, ходейки, слушайки музика..;
Но всъщност пътят до другата малка срамежлива мисъл, която постоянно се оказва смазана от Огромната...:
2) всяка поредна цигара, която ми влиза в устата, всъщност не ме прави по-различен от това, което съм /примерно разсеян неуверен нещастен невротичен страстоубиец/. А е просто една поредна цигара, която не искам да пуша; тялото ми не иска да я пуши; мозъкът ми не може да я понася; гаджето ми се отвращава като ми помирише десния показалец; аз се задъхвам като ходя в Борисовата; давам си парите за тая тъпа цигара; в работата ме гледат все едно съм втора ръка човек; гади ми се от нея...;
...продължава точно три седмици. Толкова е нужно на малката да порасне достатъчно, за да бие един къс прав в лицето на голямата и да я размаже на парчета. На нея й е нужно само време /без дъвки, без лепенки, без книги, без снимки на умиращи хора, без сигнални надписи, без хапчета, без игли, без хипноза/. Просто три седмици обмисляне и обучение на показалеца и средния пръст как да живеят заедно в хармония без нещо, което да ги разделя.
Не знам дали цял живот ще си остана непушач, но знам, че в момента не ми се пуши толкова много, че да запаля. И знам, че, докато ги отказвах пушейки, ми беше много по-трудно.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
7 коментара:
Страхотен пост. Направо вдъхновяващ :о)
радвам се, че някой го е забелязал:))
Привет!
Описанието е страхотно. Маркира съвсем ясно разбиране на проблемите на спирането на цигарите.
Аз съм решил да поссветя огромен дял от времето си за да помагам на хора да достигнат подобна нагласа, като твоята.
Подкрепям те и те окуражавам.
Моята скромна страница:
http://www.facebook.com/nicofree.bg
Скоро пускам и един блог:
http://www.nicofree.bg
Имаш подкрепата ми и ако имаш нужда от окуражаване и помощ, не се колебай :о)
Да, поста ми допадна и на мен, защото споделям същите терзания и то не от 11, а от 8ми клас.
И аз съм в една постоянна борба със себе си, най-вече. Особено последните 2 години.
Как се справяш напоследък? Колко месеца станаха от тогава?
Ще си позволя да ти дам един съвет, бидейки "непушач" няколко сравнително дълги периода през тези години. Никога не си позволявай "само една", дори дръпка. Не си мисли, че 5, 10 или 15 месеца са достатъчни, за да можеш да си позволяваш "само една".
Поне за мен има само едно положение - или или.
Сега съм на едно някак средно - пуша една две цигари само събота и само ако излезна. Но осъзнавам, че лъжа себе си така. Мисля следващата събота да пропусна. Не излизането.
Поздрави!
Ейй Йорданов. Станаха 4 месеца. И няколко дни. Напоследък е по-трудно, защото имам държавни и след всеки ми се допушва. Не толкова докато съм нервна, а като напрежението мине. Обаче не съм палила, де. Но миналата вечер в съня си изпуших една ужасно дълга карелия в един магазин в лондон и продавачките ме изгониха, но аз продължавах. На сутринта ми беше минало:) Спри ги и е много по-лесно да не пушиш. Като се измъчваш с по една седмично, ти е по-трудно... Но да не раздавам много съвети, че не се знае:)
Аз ги отказах един вторник преди 4 години .Цяла седмица ходех като трактор с цигарите в джоба но успях да не запаля.И така вече 4 години.Знам сьщо че ако запаля само една цигара утре трябва вече да си купя.Един пушач е пушач за цял живот.Да добавя само че сьм пушил около 30 години
Поздравявам всички,които са решили да спра цигарите.Да ви кажа, че те се спират, не от утре, а от ВЕДНАГА в противен случай това утре ще си стане цял живот и това са хора,които в действителност не искат да ги спрат.Според мен щом искаш нещо го правиш.Казват че е трудно, лично аз не съм пушач, може би и затова ми е така лесно да коментирам, но съм свидетел, как баща ми каза и ги спря, вече три години.Да успокоя и тези които си мислят, че ще качат килограми, не е така.Ако се движиш и не водиш заседнал начин на живот няма как това да се случи.Пишете ни пак, имате интересен стил.
Публикуване на коментар