This is it Movie

Предполагам, че рекламната кампания на Сони не е подминала и вас, така че няма как да не сте чули, че миналата седмица излезе "This is it" - документалният филм, който показва последните дни на Майкъл Джексън по време на репетициите за 50-те му концерта, които трябваше да се състоят това лято и есен в Лондон. Краят на историята е ясен на всички, които през последните 4 месеца са живяли сред хора /достатъчно е да напишеш само "mi" в гугъл и първото предложение, което излиза, са 266-те милиона резултата, препращащи към Джексън/.

Отидох да гледам прожекцията с много хора, повечето от които не знаеха нищо повече за краля на попа освен белите чорапи, бялото лице и "Billie Jean". И това, от което те останаха най-впечатлени, не бяха нито визуалните ефекти, нито танците, нито музиката въобще, а фактът, че Майкъл Джексън дъвче дъвка, докато говори, лигави се и въобще се държи съвсем обикновено с всички хора около себе си. Филмът го показва нормален, а не като някакъв особен вид извънземно, за каквото го мислят повечето хора.

Най-странното в него е разликата между сценичното му поведение и реалното. Докато при първото излъчва някакъв особен вид енергия, самоувереност примерно, то през останалото време стои с леко прегърбена стойка и очевидно не може да намери място за ръцете си, докато говори с непознати хора, като някакъв срамежлив първокласник.

This is it не е нито сълзлив, нито холивудски. През цялото време през ум не ти минава, че на екрана е сниман човек, който 5 дни след снимките на филма ще умре. Всичко е адски енергично и поне аз едва се сдържах да не скоча да пея и танцувам. Освен репетициите се показват кратки диалози, разни хора, които хвалят Майкъл и други, които обясняват колко се гордеят, че работят с него. Показват се и снимките на три 3-Д клипа, които са били планирани за турнето - нови версии на Thriller /с мъртъвците, които излизат от земята/, Earth Song и Smooth Criminal. Има и едно уникално изпълнение на I Just Can't Stop Loving You, което е най-ценната част от филма в чисто музикантско отношение.

За разлика от последните му два концерта - през 2001 в Ню Йорк, тук Майкъл изглежда определено доста по-добре, като изключим, че е адски слаб. Музиката му звучи спокойно, с много джаз елементи, очевидно не си е поставял за цел да танцува и пее като едно време, а го прави, защото му доставя удоволствие. Което прави филмът много приятен и неминуемо повдига много въпроси за смъртта му.

Препоръчвам го на всички, дори на хейтърите. Това са разумно вложени 7 лв.

Т'ва новото поколение начи

Действието се развива преди около две седмици. Гара "Север" в Пловдив. Това е леля Николинка, доколкото разбрах от случайно минаващия покрай нея съсед. Заедно трябваше да пътуват до селото си, някъде около Карлово. Той предложи да седнат да си лафят, но леля Николинка отказа. Беше заета да раздава възпитание... с изпитателен поглед. Опита се да въведе и чичо Наско (вляво-седнал) в аферата, но той отказа - боляли го краката от мускулна треска. През уикенда обикалял Родопите за манатарки и сърнели и имал мускулна треска. Леля Николинка обаче не пожела да чуе историята му, а продължи да се взира нервно пред себе си. Обектът - група тийнейджъри от съседно до Пловдив село, които за уикенда пък били на екскурзия в Пловдив (в средата). Те даваха мило и драго леля Николинка да продължава да ги гледа вторачено. И се раздаваха като за последно. Подритваха се, говореха си на копеле, спореха миналата нощ кой най-много водка е изпил, слушаха хип-хоп от телефона си, някои, особено бунтарски настроени - пушеха и плюеха в краката си. Леля Николинка нищо не каза през цялото време. Наблюдавах четиридесет минути, докато ми дойде автобусът. Като се качих тя още беше там, права, въпреки че беше обяснила на чичо Наско колко много кръстът я стягаше в еди-коя си област. Отвреме навреме само поприцъкваше с език. И си я заснех. Да си имам пример за непримиримото желание на различните поколения да се дразнят помежду си. Което очевидно им доставя някакво особено удоволствие. На едните да се правят на свети води ненапити, а на другите - на по-тъпи, отколкото са.
Лошото е, че съм се хващала и от двете страни. Остарявам ли:)

Салата "Айсберг"

Вероятно това не е най-хубавата снимка, която можех да направя на новата ми любима салата "Айсберг". Но моля да бъда извинена, защото нямах време за фотосесии. Освен това салата "Айсберг" е свикнала на подобни унижения. Хората я мислят за зеле и пренебрежително я подминават в супермаркета. Защото не просто прилича на зеле, ами и струва три пъти по-скъпо от него.

Всъщност салата "Айсберг" е вид зелена салата /което пък за пореден път повдига у мен въпроса каква е разликата между салата и маруля и защо хората не са измислили друга дума при положение, че салатата си е салата, а не вид зеленчук/. И освен това е много вкусна.

За разлика от обикновената зелена салата/маруля не е пълна с буболечки, мини охлювчета и обикновени гасеници, а е чиста, което е за предпочитане, въпреки че е и показателно за изкуствеността й щом дори гъсениците не я желаят. Ама в крайна сметка харесвам големите градове, част съм от "пластмасовата цивилизация" и, наречете ме повърхностна, но предпочитам храната си изкуствена, отколкото пълна с безгръбначни.

Отклоних се от темата обаче. Салата "Айсберг" струва около 2 лв., а от нея може да се приготви количество като от примерно две марули, които през този сезон са около левче. Може да бъде намерена в големите супермаркети. В моя случай - Била под СУ. Върви с авокадо, краставици, зехтин, сол, лимон, черен пипер, червено вино и зимно настроение.

Фандъкова върсъс Уинтър

Стилна, проверена и удобна за поддържане... прическата на Анна Уинтър вече и у нас:)

Тикви

Pumpkins on sale
Originally uploaded by aremac

След повече от месец почти плътно отсъствие от София, свързано с учене за извънредна сесия и последвано от старта на позакъснялото ми лято, най-сетне съм тук за дълго.
През цялото време бях постоянно обливана от вдъхновение за писане, но наоколо нямах бели листа и резултатът е напълно празен "септември 2009". Промяната е, че имам нова работа, която вече не е свързана с новини и нон стоп висене пред компютър, така че блогът може би ще позападне или просто ще се промени. Трябва да отбележа, че до вчера например не знаех кои са кандидатите за кмет на София, че Соломон Паси няма да става шеф на НАТО и че Обама сериозно е взел Нобелова награда за мир, а не е просто опит за сензация от 1-ва страница на 24 часа.
Затова пък днес открих, че на мойта улица вече има мекичарница, а голямата купчина дини на кварталния пазар е заменена от тикви. Което като се замисля е един от хубавите признаци на есента. Има нещо симпатично в тиквите!