I don't sing it if I don't mean it

Няколко клипчета от CNN, които след близо 12 ч. гледане ми се струват най-интересното.

I don't sing it if I don't mean it


Реакция в Лондон


Не мога да повярвам колко дълго е продължил разговорът и че през цялото време не се споменава името.


Може би последното видео

50 години самота

Стоя на бара, а до мен някакъв пиян мъж излива половината си чаша на пода. Майкъл Джексън е умрял, казва той. А всички наоколо мислят, че се бъзика. Действието се развива снощи. А половин час по-късно съм вкъщи и гледам CNN, уикипедия вече пише Michael Jackson (1958-2009). Онзи се оказа прав.

12 часа по-късно все още ми е трудно да повярвам, че е възможно да се е случило това. Не е да не съм го очаквала, но не и днес. Не така. Дори съм си мислела, че за него щеше да бъде много по-добре да беше умрял в пика на кариерата си от свръхдоза, като Кобейн, като Меркюри, като Морисън, когато беше млад, хубав, всички го обичаха, пресата беше с него, а не да търпи това, което му се случи по-късно. Сега си давам сметка, че не е така. Дори и днес, когато дори и аз почти бях спряла да го слушам, загубата е огромна.

Коментарите валят. Оказва се, че повечето хора в крайна сметка са го уважавали, смятали са го за велик изпълнител. Но тъжното е, че признанието идва след смъртта. След като публиката го е въздигнала на най-високия връх на популярността, пищяла е, припадала е, купувала е албуми, билети и ... после го е изоставила там сам. Майкъл Джексън според мен беше от най-самотните хора в света. Джон Ленън беше казал веднъж: "В крайна сметка се прибираш сам и не можеш да си напълниш леглото с фенове". Мисля, че това с пълна сила се отнасяше и за него. Хората го обвиняваха, че е странен. Но, момент! Какъв се очаква да бъдеш, когато са те пуснали на сцената на 6 години и оттогава животът ти е само репетиции. Когато не можеш да излезеш на улицата, без тълпа нахални фотографи и пищящи тийнейджърки да те подгони. Тук не става въпрос за Риана примерно, 2 години и дотам. Става въпрос за един цял живот, в който практически няма човек на света, който не би могъл да те разпознае, ако си на плажа до него и разсеяно си бъркаш в носа. По форумите дори днес се обяснява как "тези операции, този педофил... едиквоси". Майкъл е имал много тежко акне като тийнейджър. От уникално сладкото хлапенце през 60-те, той се превръща в пъпчив хилав тийнейджър, а баща му го бие и му се подиграва за дебелия нос. В тези случаи мисълта за пластична операция сигурно не е много далеч. Витилигото е нещо съвсем различно обаче. А колкото до цялата тази "child-abuse" история - американският съд не го е признал за виновен по нито едно обвинение.

Майкъл Джексън е създателят на комерса. Но това не го прави комерс. Когато измислиш нещо ново, ти оставаш Първият и това е. Клиповете, хореографията, концертите, нищо не би било същото без него. Уникалният му талант на композитор, танцьор и певец се сливаше в едно с огромната му амбиция. Но това в което никога не е бил талантлив, беше да се прави на адвокат на себе си. И според мен нямаше нужда. Майкъл на първо място беше и човешко същество, а никой не му признаваше това право. Той не е мислел различно, ядял е и е спял като всички останали хора, дори според Лиза Мари е ругаел като всеки друг човек. Но това е нещо, за което може би и самият той е забравял, докато пищенето е проглушавало ушите му.

Не мога да си представя какво е да си отшелник, а в същото време всички да те познават. Да си невинен, а всички да те съдят без доказателства. Да правиш личен избор, а целият свят да го коментира критично. Това е трагедия. А и в последните години всичките му жалки подражатели се дистанцираха от него, да не би да им се лепне wacko-слава. Днес обаче валят трагични изявления от Бритни, от Бийонсе, от Тимбърлейк, Ашър и не знам си още кого. Дори Мадона и Лиза Мари обявиха, че не могат да спрат да плачат. Нищо лошо, разбира се, но защо никой не го подкрепи публично, докато срещу него валяха всекидневни подигравки и обвинения за какво ли не.

Резултатите от аутопсията ще са ясни късно тази нощ. Но каквото и да покаже, аз никога няма да изключа възможността и той сам да си го е причинил. Това се случи буквално дни преди началото на 50-те концерта в Лондон. 50 концерта, обявени от месеци, за които билетите са изкупени в първите няколко часа. Това може би беше наистина последното признание за него. Но и носеше огромна отговорност след себе си. Защото едно е да бъдеш отхвърлен от жълтата преса, друго е да разочароваш най-верните си фенове, когато са се надявали, че най-сетне ти ще се Завърнеш. А в крайна сметка какъв беше смисълът от това дългоочаквано завръщане? Майкъл все пак вече беше на 50, имаше куп здравословни проблеми, по едно време го возеха в инвалидна количка, срамуваше се от лицето си. Със сигурност на тези концерти той нямаше да се завърне така както очакваха всички. Не само неговите фенове, но и всички случайни посетители, отишли като в зоопарк да видят какво ще се случи. Със сигурност той е знаел колко високо е била вдигната летвата и то от самия него... Дори и да не е било нарочно, то поне напрежението е било прекалено голямо и така се е стигнало до снощи.

Много неща още исках да кажа, но вече не ми се пише.

Майкъл Джексън винаги ще бъде в топ 10 на най-великите изпълнители, независимо кои са останалите 9, каза някой днес. И аз съм склонна да му вярвам, дори да намаля бройката до 3.

Надявам се на хубав трибют концерт. Но знам какво ще стане... Достатъчно е да се сетя за концерта в памет на Фреди Меркюри. Музиката на най-великите може да бъде изпълнявана само от самите тях.

Gravity Co. ft. Веско Маринов

Малко със закъснение намерих съобщение в Дарик относно закриването на еврокампанията на ГЕРБ. Останах впечатлена от избора на музиканти, подгряващи публиката между партийните приветствия преди три дни:) Вечният Веселин Маринов и... Гравити Ко.

Единият - жива соцлегенда с впечатляваща хореография, мечта за стотици жени над 60.

Другите - от големите надежди на съвременната бг музика /особено преди смяната на вокалиста/, описващи музиката си като "електро-инди саунд, с топли вокални мелодии върху пулсиращи електронни бийтове".

Обзалагам се, че докато са пишели последното изречение и през ум не им е минавало, че ще трябва да си изпълняват електронното пулсиращо инди на една сцена с Веско Маринов.

Нелепа работа. Не разбирам защо трябва да се стига до подобно унижение. Явно след като БСП заложиха на Балтазар за еврокампанията си, старите им звезди са останали безработни и са го опрели до ББ.

Явно ГЕРБ се надяват на доста широка таргет група. Но понякога именно една комбинация между взаимноизключващи се стилове отблъсква най-много. Струва ми се, че бих издържало Веско по-дълго сам, отколкото Веско и Гравити Ко. Но явно у нас подборът на изпълнители по време на предизборна кампания не е нещо, върху което се мисли много дълго. За всеки по-малко. Какво слушаш: Продиджи и чалга, ти?

БСП, ДПС, Атака аут?

Според първите прогнозни резултати и с уговорката, че вотът ще бъде повторен и на парламентарните избори, може да се състави бъдещо правителство без участието на БСП, ДПС и Атака. Което е една хубава новина. Засега.


Скала Алфа Сова МБМД Галъп НЦИОМ
ГЕРБ

25.8%
25.5 26.0 23-25 26.4 26.5
БСП 21% 19.7 19.8 19 20 19.5
ДПС 13.8% 14.1 13.5 17 13 13
Атака 10.9% 11.2 10.8 10-11 10 12
Сините 7.4% 8.4 8.2 8+ 8 7.7
НДСВ 6.4% 7 6.5 6.5 7 7.3
Лидер 5.8% 5.7 6.6 6 6.0
РЗС 4.8% 5.1 5
Напред 1.5% 2
БСД 0.7%
Защита 0.7%
Зелените 0.5%
БНД 0.5%

Данните са взети от агенция Медиапуул.

За сметка на заведението

Този билборд си мислех в началото, че е част от някаква социална кампания против трафика на хора. Първо едно полуголо момиче, а до нея - някакви хора с маски се смеят зловещо. После видях, че всъщност било реклама на Син Сити с коренно различно послание. "Господа, заповядайте, момичетата са за сметка на заведението във вторник"...

Пропаганда vs. Информация

Иван Костов разби българското земеделие, а сега предлага коренно друга теза, обяви вчера възмутено говорителят на БСП пред журналисти във връзка с предизборната програма на Синята коалиция. Аз пък останах без думи. До каква степен може истината да бъде изкривявана в България? Ясно е, че по време на предизборна кампания всеки се опитва да се прави на най-готин и да изкара конкурентите си пълни олигофрени, но за наглостта трябва да има някаква цензура. Приказката за лъжата, повторена 100 пъти, важи с пълна сила в България. Дотолкова е модерно да се плюе по Костов, че вече дори елементарни аргументи не са нужни. Защото репликата "Костов е виновен за ..." е повторена не 100 пъти, а 100 милиона пъти и каквото и да замества трите точки звучи достатъчно актуално, за да бъде истина в бг реалността. Това беше спряло да ми прави впечатление, докато не чух днес горната реплика.

Съжалявам, другари, но българското земеделие всички знаем кой го разби, кой какви земи отне преди 60 години и какви бяха върнати преди 10.

А най-тъпо ми стана за това, че никой няма да реагира. Независимо в колко медии ще се чуе тази реплика, най-много да предизвика ехидна усмивка. Дотолкова сме се примирили с лъжите, че се чудя защо БСП не си направи едно министерство на пропагандата и информацията и не си сложи някой местен Гьобелс начело.

Но за идеята ми е късно вече. Мандатът изтече, а тези дразнещи реплики носят позитивни сигнали. Уплашили са се нещо в БСП. Доказва го и антикампанията бойкостов, и свикването на пресконференции, обединяващи омразата към ГЕРБ и Синята коалиция, и реплики на разни случайни икономисти, които използват "като дойдат на власт", вместо "ако дойдат на власт". Само се чудя защо са толкова зле, че да го показват....